Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Замълча, извъртя се на пети и се приближи до Микио Оками. В очите му се появи жесток блясък, тялото му замря. Никълъс усети приближаването на нещо страшно, вероятно началната фаза на жестокия шамански ритуал. Не! Не го прави , пропищя упоеното му съзнание.

Стегна последните остатъци на волята си, принуди организма си да даде решителен отпор на отровата, която пълнеше вените му. Видя какво предстои, сякаш за миг се беше превърнал в ясновидец. Съзнанието му крещеше безмълвни заповеди към тялото, но единственото, което постигна, беше леко разклащане на веригата.

— Приближава се — усмихна се Майк от другия край на помещението. — Усещаш го, нали?

Наистина беше така. Никълъс имаше известни познания за примитивните психохипнотични способности на месулетите, с очите си беше виждал последиците от тях. Мисли , заповяда си с отчаяна решителност той. Това е като ходенето — просто слагаш една мисъл пред друга и вървиш напред! Смътно успя да определи какъв е съставът на наркотика в кръвта му. Беше умерен нервнопаралитичен токсин, най-вероятно „Бан Том“… Онзи, който Майк Леонфорте беше използвал и върху Капа Ватанабе… Знаеше как да го неутрализира по химически път, просто защото вече беше спасил живота на Ватанабе… Едновременно с това си даваше сметка, че ситуацията е коренно различна. Едно е да използваш способностите си върху друг човек, съвсем друго е, когато трябва да се бориш с отровата в собствената си кръв…

Но беше длъжен да опита. Стисна зъби и потъна в болезнения хиперметаболитичен процес. Не усети облекчение, не почувства никаква реакция. Може би вече бе късно.

Междувременно атмосферата в помещението се промени, въздухът натежа от заплашително напрежение, светлината сякаш се сви и намаля.

— Идва! — възбудено прошепна Майк. В гласа му прозвуча диво тържество, сякаш беше вълк, надвесен над димящите вътрешности на току-що изкормен елен.

Не!

Майк се превърна във вихрушка. Кинжалът мътно проблесна във въздуха, после острието му потъна в гърдите на Микио Оками. Разнесе се остро пропукване, сякаш се беше разцепил стар плат, забравен от години в прашния скрин. Бликна фонтан алена кръв, вонята във въздуха стана нетърпима…

В открито море Чезаре Леонфорте се превърна в друг човек. В движенията му се появи нещо хищно и примитивно, приличаше на акула, устремена към дълбините. Наблюдавайки го как управлява „цигарата“, как поглежда навигационните карти с леко пружиниращи срещу поклащането крака, Веспър имаше чувството, че това е човек, който е загърбил всички грижи на живота.

Така щеше да мисли във всички случаи, ако не го познаваше толкова добре. През дните и нощите в негова компания тя действително го опозна отблизо, дори повече, отколкото би й се искало. Чезаре наистина нямаше грижи. Нито една. Не притежаваше чувство за вярност, не му пукаше за нищо, мислеше единствено за себе си. Ако някога е имал способността да обича, това чувство отдавна беше погребано от обстоятелствата на живота, който бе водил, от собствената му извратена натура. Мразеше баща си, но едновременно с това се стремеше да му подражава; презираше сестра си Джаки, но много му се искаше да получи одобрението й. Душата му беше истински вулкан от противоречия, които бяха в постоянен конфликт и нито едно от тях не се предаваше. Това го правеше непредсказуем и избухлив.

— Шибани федерални ченгета! — изръмжа той, насочил моторницата към мястото на срещата с катер 1176 на Бреговата охрана. — Вечно ми висят на задника! По едно време мислех, че съм ги изпързалял и ги държа в джоба си. Но те са като хидра — имат безброй глави! — говореше тихо и гневно, сякаш на себе си. Изправена до блестящата от водни капки предпазна преграда, Веспър имаше чувството, че отдавна е забравил за присъствието й. — Трябва да се прегрупирам, да дръпна други конци, да поискам ответни услуги… Само така ще ги окача на куката и ще ги накарам да ми играят по свирката!

Веспър сложи ръка над очите си и напрегна взор. На хоризонта се поклащаше катер на Бреговата охрана. Лежеше на едно място, двигателите му вероятно бяха изключени. Чезаре също го беше видял, тъй като завъртя руля и се насочи към него. Приближи го странично, изчака да се плъзнат на стотина метра от борда и направи знак на Веспър да включи електрическата лебедка на котвата. Тежкото желязо цопна във водата и бързо започна да потъва.