Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

И двамата избухнаха в смях. Кроукър рискува с една срамежлива усмивка, но Косматия само му се намръщи. Вторият пазач дръпна веригата на песа, Косматия затръшна вратичката и промърмори:

— Хайде, бягайте! Шефът хич не обича увехнали цветя!

Кроукър въздъхна с облекчение и извади биомеханичната си протеза от джоба.

— По-бързо! — прошепна напрегнато той.

Минаваше два следобед, а той беше нервен и неспокоен. Според първоначалните планове трябваше да проникне в крепостта на Гадняра още в осем сутринта, използвайки камионетката на пекарната „Льо Пти“, която всеки ден доставяше в имението хляб и пресни кроасани. По чиста случайност видя, че собственикът се опитва да позвъни на някого и алармира федералните агенти. При последвалия разпит стана ясно, че тоя тип е на твърда заплата при Гадняра. Това откритие, въпреки успешния край, ги разтърси здравата… Дали пък тоя бандит не е купил цялото крайбрежие, неспокойно се питаше Кроукър. Нямаше начин да разберат това. Прехвърлиха се в цветарницата „Амазония“ и се погрижиха да подслушват всички телефонни разговори. Повече от това не можеха да направят.

В продължение на четиридесет минути събираха вчерашните цветя и ги заменяха със свежи. Кроукър беше на втория етаж и внимателно аранжираше вазата с някакви екзотични растения в хола. Там го завари Косматия…

— Къде ти е песът? — попита той, докато търсеше място за яркочервената чашка на тропическо цвете с неизвестно, поне за него, име.

— Много смешно, няма що — изръмжа онзи. Стоеше толкова близо, че Кроукър усещаше зловонния му дъх. Показалецът му, дебел като банан и покрит с къдрави косъмчета, рязко се насочи към вазата: — Кво е това?

Кроукър озадачено го изгледа.

— Това! — настойчиво повтори онзи и приближи пръст към едно бяло цвете. — Как се казва?

Кроукър нямаше никакво понятие.

— Делфиний — уверено отвърна той, после попита: — Къде е кенефът? Трябва да пусна една вода…

— В дъното на коридора — изгледа го подозрително Косматия. — Ще те заведа…

Кроукър покорно тръгна в указаната посока, с всяка фибра на тялото си усещаше присъствието на огромния мъжага зад гърба си. Вратата на тоалетната се отваряше навътре. Той хвана бравата и в същия момент заби лакът в слънчевия сплит на горилата. Завъртя се с цялата бързина, на която беше способен, биомеханичната протеза се стрелна към гърлото на противника. Но онзи наистина се оказа невероятно як, юмрукът му се стрелна напред и се стовари върху брадичката на Кроукър със силата на парен чук.

Тялото му отлетя назад, блъсна вратата и падна върху плочките на пода на тоалетната. Косматия скочи отгоре му, стисна го за шията и блъсна главата му в ръба на ваната. От устата на Кроукър се откъсна болезнен стон, пред очите му заиграха разноцветни кръгове.

Косматия се наведе напред, пръстите му се стегнаха около шията на Кроукър, на лицето му изплува жестока усмивка. Кроукър бавно освободи протезата си, сви я до отказ, после я стовари върху ключицата на едрия мъж. Разнесе се остро пропукване, металните пръсти се разтвориха като листенцата на отровно цвете и се забиха в шията на Косматия, прерязвайки сънната артерия: Онзи се олюля и падна на колене, но огромните му лапи продължаваха да стискат шията на Кроукър. Той замахва с другата си ръка и му нанесе силен удар в основата на носа. Бликна фонтан от кръв, Косматия се просна в цял ръст и повече не помръдна.

Кроукър понечи да се изправи, подхлъзна се на гладките плочки и падна. Хвана се за ръба на умивалника и най-сетне стана. Погледна се в огледалото и не остана доволен от това, което видя. Дишаше напрегнато, брадичката адски го болеше. Понечи да се наплиска със студена вода, но се сети за дегизировката. Не, това е изключено. Стори му се, че носът му е леко разкривен и вдигна ръка да го оправи.

После се зае с Косматия. Сръчно го разсъблече, наведе се и с напрегнато пъшкане успя да го претърколи във ваната. Извади от джоба си навито на ролка найлоново въже и старателно овърза китките и глезените на горилата. После опразни джобовете на жълто-зеления комбинезон с емблемата на „Амазония“, нави го на топка и го запрати във ваната. Не забрави да дръпне докрай найлоновата завеса, върху която беше отпечатана картина на Тулуз-Лотрек, изобразяваща пикник сред природата.

Навлече дрехите на Косматия и веднага се вмириса на лук и червен пипер. Пристъпи към огледалото. Панталонът беше доста дълъг, но той го придърпа максимално нагоре и го пристегна с колана. Резултатът беше задоволителен.