Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Натика вещите си из джобовете на новата дреха, вдигна от пода револвера 38-и калибър с отрязано дуло и го пъхна в кобура. Огледа се за последен път и напусна банята. Затвори вратата зад гърба си и почти се сблъска с Чезаре Леонфорте, внезапно изскочил иззад ъгъла.

— Горещо е като във фурна, мамка му! — промърмори Чезаре Леонфорте, заобиколи един от хората си, който очевидно охраняваше втория етаж, и се обърна към забързаната подире му Веспър. Отдавна вече не познаваше лично всички горили, наети да пазят къщата. Все пак лицето на мъжа, с когото почти се сблъска, накара паметта му да потрепне.

Влезе в кабинета си и завъртя докрай копчето на термостата, който управляваше климатичната инсталация.

— Копелето му с копеле! — изръмжа той, имайки предвид Пол Киарамонте. — Дадох му всичко, за което може да мечтае: пари, власт, възможност за изява… Й какво направи той? Издебна ме да ме прекара отзад! — Когато беше ядосан, забравяше за изтънчения език и започваше да говори като уличен хлапак. Погледна златния си „Патек Филип“ и поклати глава: — Не искам да ме шибат повече, особено по време на срещата с Майло… Ще го видя след по-малко от час, ще прибера стоката и тогава ще правим сметки… — Юмрукът му удари бюрото, очите му се насочиха към прозореца: — Момчетата от Саут бийч не се обадиха и това ме прави неспокоен…

Взе един мобифон, натисна бутона за автоматично избиране и миг по-късно го захвърли върху бюрото:

— Никой не се обажда, мамка му! Или са извън обсега на тая играчка, или нямат капка акъл! Но и в двата случая това означава, че още не са открили Пол и момичето!

Веспър изчака да отмине гневното му избухване и предпазливо подхвърли:

— Не ми каза защо твоят приятел Пол иска да отвлече дъщерята на гаджето си…

— Оценявам високо начина, по който се държиш настрана от тая шибана история! — отвърна Чезаре. Очите му продължаваха да гледат навън, сякаш само по този начин би могъл да върне бегълците. — Но иначе имаш право… Историята, която ти разказах, вече няма никакъв смисъл, нали? — от гърдите му се откърти тежка въздишка. — Мадамата не е гадже на Пол, а мой конкурент в бизнеса… Напоследък стана прекалено амбициозна, знаеш… Премина границата и затова наредих на Пол да я доведе тук заедно с хлапето й…

— А защо и малката?

— За да стане по-сговорчива. За нея малката е по-важна от бизнеса…

— Доста мръсен номер от твоя страна… Доколкото съм чувала, сицилианците никога не го правят… Това е един от железните им закони…

— Майната им на законите! — извика Чезаре. — Те са за разни старци с черни костюми и наследствен артрит! — Блъсна юмрук в гърдите си и добави: — Тук законите ги създавам аз ! Който не ги харесва, да върви по дяволите!

Изведнъж тялото му се вкамени, сякаш беше ловджийско куче, надушило дивеча.

— Проклет да съм! — дрезгаво промърмори той. — Я ела да хвърлиш един поглед и да ми кажеш дали не халюцинирам!

Веспър пристъпи към прозореца и надникна зад рамото му. Сърцето й пропусна един такт. През градината вървеше Пол Киарамонте, стиснал ръката на Франси. Зад тях крачеха двама настръхнали пазачи с ръце върху кобурите. Единият държеше веригата на обучено куче, което душеше коленете на момичето.

Вървяха право към входа на резиденцията. Пол пусна ръката на Франси и предвидливо я прехвърли през рамото й.

— Можеш ли да ми кажеш това пък какво означава?! — промърмори Чезаре, извади от бюрото револвер 38-и калибър и провери барабана.

— По всичко личи, че Пол я връща обратно — поклати глава Веспър. — Преценката ти за него май ще излезе погрешна…

— Ще видим! — заплашително изръмжа Чезаре и щракна предпазителя.

Отстъпи крачка от прозореца, в същия миг звънна мобифонът. Той се поколеба за миг, после натисна бутона.

— Да! Какво има?

— Обажда се „Белият вълк“.

Чезаре артистично извъртя очи към тавана. Това беше шефът на полицията, на когото плащаше луди пари, но явно само за да си чете шпионските романи. Държеше да използват псевдоними и пароли, които периодично се сменяха.

— Тук „Зеленият делфин“ — въздъхна Чезаре. Мислите му се въртяха около Пол Киарамонте, който може би действително не го беше предал.

— Имам новини относно убийството на онова бивше ченге от Ню Йорк, Люис Кроукър…

— Какво за него? Нали ти казах да прекратиш по най-бърз начин всякакви…

— Не говоря за следствието, а за един много любопитен факт — прекъсна го онзи. — Кроукър не е бил закаран в нито една болница в района…