Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Че защо му е на покойник болница? — ухили се Чезаре. — На него му трябва поп!

— На твое място нямаше да съм толкова спокоен. Току-що разговарях със Съдебна медицина. При тях няма никакъв труп, който да отговаря на описанията на Кроукър. Екипът, пристигнал на местопрестъплението, е длъжен да отбележи не само свидетелските показания, но и да регистрира колата на „Бърза помощ“, вдигнала жертвата. Позвъних в болницата, после поразпитах насам-натам… И знаеш ли какво открих? Линейката, вдигнала тялото на Кроукър, е била фалшива!

Пол Киарамонте и Франсин Голдони де Камило моментално се изпариха от съзнанието на Чезаре. Той бавно се обърна, очите му се заковаха върху лицето на Веспър. Очертаваха се две възможности, и двете еднакво неприятни за него… Първата беше тялото на Кроукър да е в ръцете на ФБР, което означаваше тайно разследване, върху чийто ход няма как да влияе… Втората беше още по-гадна: Кроукър е жив, което означава, че Веспър съвсем не е тази, за която се представя.

— Кой го е вдигнал в крайна сметка? — промърмори в мембраната Чезаре.

— Не знам. Ако щеш вярвай, но нищо повече не успях да науча.

Чезаре бавно си пое въздух и попита:

— Сигурен ли си в това, което току-що ми съобщи?

— Абсолютно.

— Благодаря, много ми помогна — въздъхна Чезаре.

— За момента предпочитам да прекратим контактите — засмя се полицейският началник отсреща. — Не обичам ситуации, които не съм в състояние да контролирам… Все пак не забравяй да ме споменеш в завещанието си!…

Чезаре прекъсна връзката, в главата му помръдна нещо, което току-що беше видял… Да, точно така! Мъжът, с когото почти, се сблъска в коридора! Лицето му се появи съвсем ясно… Обикновено, с нищо незабележимо лице… Което обаче никога не беше виждал!

От гърдите му излетя животинско ръмжене. Скочи и полетя към вратата, която жалостиво проскърца под тежкия му ритник.

— Оня тип! — изрева извън себе си той. — Къде е гадното копеле?!

Горилата, която пазеше стълбището, с недоумение го погледна:

— Кой, шефе?

— Оня нещастник, с когото се сблъсках преди малко! — изрева извън себе си Чезаре, без да обръща внимание на Веспър, която се опита да го успокои.

— Кой, шефе? — повтори онзи и в очите му се появи объркване. — Майки, Джоуи, Фредо?

— Глупак! — просъска Чезаре, блъсна го и затича надолу по стълбите. Много му се искаше да опише непознатия, но изведнъж осъзна, че няма какво да описва. Беше един напълно безличен тип. Здрав, едър, но напълно безличен! — Мамка ви! — изрева като бесен той. — Не може никой да не го е видял, тъпаци такива! За какво ви плащам, по дяволите? Да висите наоколо и да си чешете ташаците!

Разблъска двамата, които охраняваха долния етаж, и видя как вратата се отваря. Отскочи към стената с пъргавината на акробат, в ръката му се появи револверът. Очакваше да види Пол и Франси, но вместо тях в коридора се втурна Джоуи. Беше зачервен и възбуден — нещо крайно необичайно за него.

— Шефе! — извика той. — Един хеликоптер се кани да кацне на моравата!

— Кво от това? — озъби се Чезаре. — Тук всеки ден кацат хеликоптери!

— Хвърлих му едно око през бинокъла — поясни Джоуи. — ФБР!

— Стига бе! — не можа да повярва Чезаре, но онзи енергично кимаше с глава. Приличаше на пластмасовите кученца, които някои тъпаци слагат на задното стъкло на колите си. В огромното фоайе на резиденцията се настани напрегната тишина, сякаш някой изведнъж го беше превърнал в обреден дом…

— Прилича на шибаните бойни чопъри във Виетнам, шефе — обади се след известно време Джоуи. — Претъпкан е с типове в защитни униформи… Носят снайперистки пушки и автомати… Лети ниско, на метър над дърветата…

— Тръгвай! — просъска Чезаре, стисна ръката на Веспър и затича по коридора към кухнята. Имаше чувството, че в главата му се издува огромен балон, слепоочията му започнаха да пулсират. — Влизай тук! — просъска той и я блъсна към тясна, почти незабележима вратичка. Озоваха се в някакъв килер, мракът беше непрогледен. Но Чезаре очевидно познаваше всеки сантиметър от помещението и уверено тръгна напред. Стигна далечната стена, размести бурканите от лавицата, която се издигаше чак до тавана, пръстите му напипаха някакъв бутон. После се изправи и зачака. Стената се отмести, лъхна ги хладен и застоял въздух с мирис на сяра. Сякаш насреща им дишаше невидим демон.

— Надолу! — прошепна Чезаре и натисна главата на Веспър. Слязоха по няколко дървени стъпала, той спря и натисна друг бутон на стената. Подвижният панел се плъзна на мястото си, само на няколко сантиметра от главата му.