Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Вървеше сред този вулкан от човешки чувства и теглеше след себе си Хата, превърнал се в блееща овца, която ще бъде продадена на пазара…

Черната вълна на Кшира го насочи към Тетцуо Акинага. Позна го с душата си, сякаш Кшира го беше белязала е яркия си знак. Вървеше към него бавно, но неотклонно. Приближаваше го от такъв ъгъл, който изключваше бягството. Когато фигурата на оябуна най-сетне се появи в полезрението му, той стисна ръката на Хата и тихо промълви:

— Това е краят…

Беше на крачка от оябуна, можеше да го докосне с ръка. Притегли Хата до себе си, просто за да предотврати всякакви изненади, Акинага беше потънал в сериозен разговор с един от ръководителите на Аграрната партия и с Канзай Митцуи — кандидата за премиерския пост, който се радваше на подкрепата му. Очевидно не беше забелязал сложните маневри на Никълъс, пътят за евентуалното му отстъпление скоро щеше да бъде окончателно затворен.

Насочил цялото си внимание към Акинага, той изведнъж чу името си, произнесено на висок глас. Потръпна като улучен от куршум, извърна се наляво и срещна очите на Хонико.

— Никълъс! — извика тя. — Никълъс!

В същия миг отдясно настъпи раздвижване, Хата изкрещя и се блъсна в него, буквално вдигнат във въздуха. Плисна гореща кръв, тялото му рязко се завъртя и почти падна върху Йоши, който напрегнато дишаше в лицето му. Хата се гърчеше като риба на въдица, кръвта от гърдите му бликаше като фонтан.

Йоши изръмжа и отново го блъсна към Никълъс. В този момент Кшира го предупреди, че Акинага напуска мястото си и тръгва към един от изходите, точно зад гърба му.

Никълъс отстъпи крачка назад, ръката му не изпускаше Хата. Дългото острие на ножа се измъкна от слабините на нещастника, кръвта бликна с нова сила. Никой не им обръщаше внимание. Посетителите продължаваха да разговарят и танцуват, сякаш нищо не беше се случило.

— Хонико! — извика Никълъс и пусна тялото на Хата. Докопа ръцете й и започна да я придърпва към себе си. — Йоши наръга Хата-сан, а аз мислех, че ще нападне мен!…

Очите й бяха широко отворени.

Никълъс се извърна и видя, че висока жена се беше навела над Хата и полагаше главата му в скута си. По дрехите й имаше кръв. Тя бавно вдигна глава и впи блестящите си зеленикави очи в лицето на Никълъс. Господи, какво търси тук Светата майка, смаяно се запита той.

— Погрижи се за него! — извърна се той към Хонико. — Извикай доктор или линейка, а най-добре и двете!

Приведена над ранения Хата, Хонико вдигна глава:

— А ти къде отиваш?

Но Никълъс вече се беше стопил в тълпата.

Подмладен поне с десетина години, със скромен и незабележим вид, Лю Кроукър се насочи към имението на Чезаре Леонфорте в товарния отсек на жълто-зеления микробус на фирмата „Амазония“, поела ангажимента за ежедневната доставка на свежи цветя в голямата бяла резиденция. Рико Лемон — специалистът по дегизировка, се беше оказал прав в твърдението си, че дори и майка му не би го познала. Характерните черти на лицето му, особено тези около носа, устата и челото, бяха майсторски променени с помощта на подплънки от мека гума. Прилягаха му отлично благодарение на „посмъртната“ маска, която Лемон не забрави да снеме от лицето му.

— Тези бебчета издържат на доста голяма топлина, но все пак се нуждаят от известно притискане — предупреди го Лемон. — Затова ще те посъветвам да избягваш слънцето, особено по пладне… Каквото и да правиш, не натискай лявата част на носа си. Освен ако не искаш подкрепления, разбира се…

Както обикновено, микробусът премина през отворения портал и спря. Охраната получи възможност да огледа стоката, а кучетата — да подушат придружителите й. В един кратък, но изпълнен с напрежение миг Кроукър изпита паническото чувство, че приближаващото се куче ще подуши гумата върху лицето му и ще вдигне тревога. Оказа се обаче, че интерес към него проявява не огромният пес, а един от пазачите — едър мъжага с космати, подобни на лопати ръце.

— Морти е в отпуска — уведоми го шофьорът на микробуса.

— Аха — промърмори Косматия и впи очи в лицето на Кроукър с такова внимание, сякаш новодошлият се готвеше да оспори завещание в негова полза. — И къде се запиля тъпият Морти? Сигурно чак в Аляска, само там може да се спаси от шибаната жега!

— Заведе децата си в Дисниленд — отвърна шофьорът.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — изви вежди Косматия. — Нали старият Морти беше заклет ерген?

— Бъркаш — спокойно отвърна шофьорът, очевидно свикнал с разпити от подобен сорт. — Заклетият ерген съм аз!