Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Сирените бързо се приближаваха. Никълъс грабна ножа и разцепи ръкава на бандита до себе си. Пред очите му блесна сложно, почти фантастично „иризуми“. Запаметил отличителните знаци на клана, Никълъс излезе от колата и отвори задната врата. В същия момент пристигнаха ченгетата. Той бръкна в джоба си и им показа служебната значка на Танака Гин, после хвана Хата за яката и безцеремонно го издърпа навън.

Капчици дъжд разхладиха челото му, благословени като ангелска целувка. Въртящите се светлини на полицейските коли започнаха да привличат зяпачите. Част от униформените ченгета се заеха да ги разпръскват, други обърнаха внимание на задръстеното движение. Двама-трима останаха в близост до Никълъс и очевидно очакваха някакво обяснение. Появи се линейка, червената лампа на покрива й превърна пресечката в истински карнавал. От нея слязоха хора с бели престилки и невъзмутимо се насочиха към сгърченото зад волана тяло на младия бандит. Никой не погледна Никълъс, никой не му предложи помощ.

Очите му се сведоха към черните следи върху асфалта, покрити със ситни дъждовни капчици. Измина доста време, преди да установи, че те са негово дело. Умът му бавно възвръщаше нормалното си състояние. Напълни дробовете си с хладния нощен въздух, наведе се към Хата и тихо прошепна:

— Сега си в ръцете ми, изменник! Ще правиш каквото ти заповядам, иначе веднага те предавам в ръцете на полицията! Ясно ли е?

Хата кимна, лицето му стана още по-бледо. Никълъс се извърна към търпеливо чакащия сержант и каза:

— Готов съм да направя изявление.

Двама широкоплещести здравеняци с 38-калиброви револвери подмишниците нахлуха като фурии в стая 421 на хотел „Авамарин“ в Саут бийч. Револверите се озоваха в ръцете им още в мига, в който краката им стъпиха на мокета. Единият огледа банята, другият се зае със стенните гардероби, като не забрави да надникне и под леглото.

Чезаре Леонфорте и Веспър влязоха едва когато първият надникна, през вратата и кимна с глава.

— Къде е малкото борсуче? — навъсено изръмжа Чезаре.

Никой не разбра кого има предвид — момичето или Пол Киарамонте.

— Как ви се изплъзнаха, да ви вземат мътните? — извърна се към единия от здравеняците той. Беше тип с близко разположени очички и мазна къдрава коса.

— Рече, че хлапето иска диетична кола и тя го повлече към кухнята на дома за гости — отвърна мазният, все още запъхтян от тичането до четвъртия етаж. Шефът и мадамата му бяха взели асансьора. Потеше се обилно и беше ядосан, че не откриха никого. Револверът в ръката му нетърпеливо се поклати, сякаш искаше на всяка цена да гръмне по някого.

— Прибери шибаната ютия! — гневно го изгледа Чезаре. — По хлебарките ли ще стреляш, тъпако?!

— Добре де — изръмжа горилата, тикна оръжието под потната си мишница и продължи: — Почнахме от кухнята… Нямаше ги, затуй излязохме навън… Никой нищо не беше видял… Ни момчетата, ни кучетата… — Приведе рамене и виновно добави: — Кво можехме да направим?

Чезаре изобщо не си направи труда да отговаря на тъпия въпрос, очите му се насочиха към барчето.

— Обикновена и диетична кола — установи той и поклати глава. — Били са тук!

— Никой не ги е видял да излизат! — напомни му Веспър.

— Така е — изръмжа той и веждите му се сключиха в една линия. — Защо изведнъж са се разбързали, да ги вземат мътните?

— Да вървим да ги търсим! — изръмжа единият от здравеняците, очевидно изгарящ от нетърпение да използва револвера си.

— Имаме хора на летището, автобусните терминали и железопътните гари — промълви сякаш на себе си Чезаре. — Агенциите за коли под наем са предупредени да сигнализират веднага, ако мъж с отличителните белези на Пол се опита да наеме кола. Остават само две възможности — да свият превоз или да купят кола на старо… Но и двете ги изключвам, защото Пол не е толкова глупав да рискува с кражба, а мангизи за покупка няма…

— Все още не знаем дали е избягал заедно с хлапето, или просто се опитва да го открие — напомни му Веспър.

— Заедно са — промърмори Чезаре и махна с ръка към кутийките кока-кола на барчето. — Не зная какво е намислил Пол, но ще го накарам да съжалява! — ръката му направи къс, повелителен жест. — Вие двамата почвате оглед на квартала! Искам да проверите всяка кръчма и всеки хотел в периметър от осем пресечки. Едва ли са отишли далеч, след като от администрацията твърдят, че не са напуснали…