Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Онзи се приготви да нанесе нов удар, този път насочен към шията му. Никълъс не направи опит да го блокира, просто защото прецени, че няма достатъчно място. Вместо това се надигна и сграбчи ръката му. Ръкавът се дръпна нагоре, откривайки част от сложна татуировка „иризуми“. Ако можеше да я види цялата, без съмнение щеше да разбере към кой клан принадлежи младият бандит.

Но в момента имаше други грижи. Възползвайки се от по-изгодната позиция, якудза изви китката си и рязко натисна надолу, опитвайки се да прикове Никълъс в пространството между седалките. В очите му се появи неясно учудване, когато Никълъс вдигна крак и заби коляно в ребрата му. Разнесе се остро изпукване, учудването отстъпи място на недоверие и разочарование. Така хлапакът прие тъжния факт, че няколко от ребрата му са счупени.

После в очите му се появи бяс, силата му сякаш се утрои, подпомогната от наркотиците. В ръката му проблесна къс нож, тялото му се устреми напред, станало безчувствено към божата.

Нападението беше толкова стремително, че острието потъна в рамото на Никълъс миг преди лакътят му да се забие в адамовата ябълка на якудза. Успя да избегне втория удар благодарение на гъвкавостта си, а и бандитът го нанесе слепешком, почти задавен от удара в гърлото. Лостът за скоростите се отмести, ножът потъна дълбоко в кожата на седалката. Никълъс реши да използва долната част на тялото си, но това се оказа грешка. Кракът на младежа се отдръпна от спирачката и рязко натисна газта. Мерцедесът се стрелна напред сред рояк от синкави искри и оглушително стържене.

Откъм задната седалка се разнесе уплашеният писък на Хата. Никълъс направи опит да хване волана, но с това даде възможност на якудза да измъкне ножа от седалката и да го насочи към корема му.

Останал без контрол, мерцедесът най-сетне напусна тясната алея, блъсна паркиран наблизо нисан и отскочи към тротоара. Пешеходците се разбягаха с гневни викове, последва ги още по-гневен хор от клаксони.

Острието на ножа беше толкова близо до шията на Никълъс, че той почувства топлината му. Направи отчаян ключ с двете си ръце, китката на бандита се прекърши и безсилно увисна. От устата му се изтръгна вик на болка, но Никълъс не му даде време да се осъзнае и заби лакът в носа му. Рукна фонтан от кръв, тялото на шофьора политна и безсилно се отпусна върху волана.

Никълъс го дръпна назад и направи опит да изрита крака му от педала за газта. Съумя да насочи колата обратно към уличното платно и се понесе срещу движението към светофарите на Мейжи-дьори. Плувна в пот, но краката на бандита отказваха да се помръднат. В главата му изведнъж се появи неясно бучене. Не , изкрещя безмълвно той. Не сега, за Бога! Направи отчаян опит да прогони тъмната вълна на Кшира, която заплашваше да погълне съзнанието му. Това му костваше огромна душевна енергия, за момент вероятно припадна… Когато отвори очи, колата беше само на няколко метра от тежък камион с ремарке, запълнил кръстовището. Никълъс се отказа да стигне до педалите. Ръката му светкавично премести лоста на скоростите в неутрално положение, после завъртя ключа и изгаси мотора.

Камионът нарастваше срещу тях с мълниеносна скорост, огромен като жилищен блок. Макар и с изключен двигател, мерцедесът продължаваше да се носи напред по инерция. Никълъс се надигна и рязко дръпна волана. Колата направи завой от 180 градуса, очите му се наляха с кръв от огромната центробежна сила. Хата продължаваше да крещи от ужас на задната седалка, светът се превърна в едно блестящо огнено кълбо… Цветовете на неоновите реклами се сляха, оформяйки нова и странно променена реалност. Всичко това продължи едва стотна от секундата, но чувството за пълна свобода беше главозамайващо. Никълъс усещаше единствено ударите на сърцето си, дори за миг не му мина през ума, че се намира в смъртна опасност…

После мигът отмина и колата се тресна в тежкия камион. Ударът беше страничен и не особено силен, но Хата се блъсна в облегалката до главата на Никълъс и той замалко не си прехапа езика. Инерцията се стопи, ръцете му механично завъртяха кормилото към близкия тротоар. Мерцедесът се блъсна в него, разклати се и най-сетне спря.

Вонята във вътрешността на купето беше нетърпима. Пропукването на изстиващия мотор бързо потъна във воя на приближаващи се сирени и тропота на крака по бетонния тротоар. Никълъс с мъка извърна глава и видя Хата между седалките. Дишаше с усилие, по лицето му се търкаляха едри капки пот. Цялата задна седалка беше покрита със съдържанието на стомаха му.