Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Това не е хубаво — поклати глава Пол.

— Ти мислиш така — отвърна Франси и отпи глътка диетична кола. — Но сестра Мери-Роуз нито веднъж не се ядоса, нито веднъж не ми повиши тон… Сега вече си давам сметка, че е постъпвала умно… Разбрах, че не мога да я изкарам от търпение, и престанах да се заяждам с нея… — Отпи нова глътка и поклати глава. — Но това свърши работа само наполовина… Всичко си дойде на мястото едва когато разбрах, че нито веднъж не се е оплакала на мама… „Сестра Мери-Роуз казва, че си истинско ангелче — рече ми един ден мама. — Много бих искала да науча как е стигнала до подобно заключение.“ Тогава разбрах — каквото и да върша, сестра Мери-Роуз е на моя страна. Стана ми приятно. За пръв път мама ме заведе при нея, когато бях на осем години, оттогава нататък я виждах редовно… После се разболях от булимия… Една гадна болест, която те удря право в главата, знаеш… И имах нужда от човек, който да не ме съди…

— Но все пак тя ти е налагала някакви правила…

— Вярно е, но тези правила не бяха нейни . Бяха правилата на Бога — Франси събра длани, сякаш й предстоеше молитва. — Когато разбрах, че сестра Мери-Роуз няма свои правила, аз се влюбих в нея! Тя беше човек от моята кръвна група… — На лицето й се появи сконфузена усмивка. — Представяш ли си? Една монахиня. Но тя беше единственият човек, с когото можех да разговарям, преди да се появи чичо Лю…

— Това трябва да е Лю Кроукър, някогашното ченге…

— Познаваш ли го?

— Не, чувал съм името му от Гадняра… — Пол замълча за момент, после вдигна глава: — Според теб той е добър човек, така ли?

— О, да! — светнаха очите на Франси.

Пол се надигна, остави недопитата кола на барчето и изтри ръцете си в панталона. После извади пистолета, провери пълнителя и то тикна обратно в кобура.

— Може и да съм се побъркал — промърмори той и погледна момичето в очите. — Но давай да вървим и да измъкнем майка ти от ръцете на онези разбойници!

На лицето му се появи характерната крива усмивка, а Франси имаше чувството, че това е най-прекрасната усмивка, която беше виждала в краткия си живот.

— Много си хубав!

Никълъс се усмихна на слабичкия европеец с късо подстригана коса и чувствени устни.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Зад ъгъла има един хотел, който предлага прекрасни условия за любов!

— Съжалявам — отвърна Никълъс. — Вече имам насрочена среща.

— Тогава ще го отложим за друг път — въздъхна европеецът и се насочи към следващата си жертва.

Никълъс влезе в бара и си поръча уиски със сода. Заведението се наричаше „21 рози“ и беше любимо място за среща на педерастите от Шинжуку. Не се смути от многобройните погледи, които се насочиха към него, тук се чувстваше в безопасност. „Наншоку“ — любовта между мъже, имаше дълбоки корени в японската история. Тя се беше породила през средните векове в самурайските среди. Тогава е било популярно поверието, че любовта към жената е слабост, от която всеки истински мъж трябва да се срамува. Проявата на чувства към мъж или момче вероятно се е прехвърлила тук от древна Гърция, където мъжкото тяло е било обект на особена почит. В Япония тази почит се разпространява от многобройните будистки монаси, нахлули от Континентален Китай.

Никълъс плати питието си, опря гръб на бара и бавно огледа заведението. Доста хора знаеха, че Такуо Хата прекарва поне два дни от седмицата в подобни бардаци. Преди да дойде тук, беше позвънил в дома му, жената на прокурора потвърди, че Хата е излязъл и сигурно ще се забави. „21 рози“ беше четвъртото педерастко свърталище, в което влизаше. На малкия дансинг танцуваха плътно притиснати мъже, край стената в дъното открито се опипваха. Заведението беше задимено и полутъмно, в атмосферата се долавяше нещо като отчаяна разруха, което очевидно допринасяше за настроението на посетителите.

Никълъс получи още две предложения и едно недвусмислено опипване преди откъм тоалетната да се появи мъж, който отговаряше на описанието на Хата. Насочи се натам, с мъка пробивайки си път между запотените тела на танцуващите двойки. Някой опипа задника му, а мъж с лице на дребен чиновник пусна кавалера си и направи опит да го целуне по устата.

Успял да се измъкне невредим от разгорещените педерасти, той се озова в далечния край на бара и с удовлетворение установи, че човекът наистина е Такуо Хата. За нещастие обаче Хата го забеляза почти в същия миг. Очите зад дебелите стъкла на очилата се ококориха, ръцете му разблъскаха двамата младежи, които го опипваха по задника, краката пъргаво го понесоха към изхода.