Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

Успя да изскочи навън, преди Никълъс да го докопа, пъргав като горски елен. Никълъс си пробиваше път в обратна посока с чувството, че стъпва сред подвижни пясъци. Използваше цялата сила на раменете и лактите си и най-сетне беше изхвърлен по посока на вратата.

Изскочи на тротоара тъкмо навреме, за да види как Хата отваря задната врата на голям черен мерцедес, който чакаше край тротоара с работещ мотор. Нададе предупредителен вик, Хата вдигна глава и страхливо се огледа. В следващия миг вече беше във вътрешността на лимузината. Гумите изсвириха и колата стремително потегли. Бронята й закачи минаващо край нея такси, което се завъртя и задръсти движението. Шофьорът направи бърза маневра и отново даде газ. Но Никълъс вече беше успял да се вкопчи в рамката на отворения страничен прозорец.

Зад волана на мерцедеса седеше кльощав якудза, който очевидно беше майстор в занаята си. Видял неканения гост, той рязко нави волана и тялото на Никълъс се размина на милиметри със стоманената каросерия на тежък камион, който се движеше насреща. Разнесе се пронизителен вой на сирена, мерцедесът се разлюля на пружините си и стремително полетя по мокрия асфалт. Бандитът зад волана продължаваше да криволичи, обувките на Никълъс дращеха асфалта, тялото на прокурора безпомощно се мяташе из купето.

Колата навлезе в остър ляв завой и Никълъс моментално използва инерцията, за да се хване по-здраво. В следващия миг периферното му зрение улови нещо тъмно и зловещо, което стремително се приближаваше. Изви глава и успя да зърне тясната алея, към която се бяха насочили. Светкавично си даде сметка, че не може да остане на мястото си, тъй като ширината на алеята надвишаваше тази на мерцедеса едва със сантиметър-два.

Навлизането в алеята беше отбелязано с разклащане и остър удар в близката стена. Единият фар примигна и угасна. Време за губене нямаше. Никълъс отпусна крака, петите му влязоха в болезнено съприкосновение с асфалта и отново отскочиха. Повтори упражнението и този път тласъкът беше достатъчно силен, за да го отхвърли към покрива на колата.

Мерцедесът се стрелна в алеята, разлетяха се искри, разнесе се остро скърцане на метал. Легнал по корем, Никълъс се държеше с върховете на пръстите си за металната обшивка на предното стъкло.

Оглушителен трясък го накара да отскочи встрани, пръстите му почти изпуснаха обшивката. В средата на покрива зейна грозна дупка с остри като бръснач краища. Този мръсник стреля по мен! Сви се на топка и се претърколи назад секунда преди появата на втората дупка в ламарината.

Бандитът остави пистолета до себе си, стисна волана с две ръце и скочи на спирачките. В очите му проблесна триумф, тъй като тялото на Никълъс стремително се претърколи напред и падна пред колата. Посегна към пистолета, но вече беше късно. Оцелял по магически начин, Никълъс връхлиташе срещу него. Нямаше какво друго да прави, освен да натисне педала на газта. Алеята беше прекалено тясна, Никълъс нямаше къде да се скрие. Разкривил устни в жестока усмивка, бандитът вече предчувстваше удоволствието. Обичаше тъпия звук от съприкосновението на метала с човешкото тяло, но още повече харесваше чувството на радостна възбуда, което придружаваше този миг…

Но тялото на Никълъс полетя срещу стъклото с краката напред, бандитът инстинктивно се дръпна към облегалката. На задната седалка Хата нададе вик на ужас. Вниманието на якудза беше отклонено само за миг, но той се оказа достатъчен за Никълъс, чийто втори ритник най-сетне проби здравото трипластово стъкло. Блестящи като скъпоценни камъни частици се посипаха в скута на бандита, той насочи пистолета си срещу връхлитащата фигура и слепешком натисна спусъка.

Никълъс усети горещия полъх на куршума, ушите му писнаха от оглушителния изстрел. Усети как якето на рамото му се опъва, сякаш го беше закачил за бодлива тел. Тялото му продължи движението си напред и почти достигна седалката. Бандитът скочи на спирачките — колкото да се защити, толкова и за да затрудни движенията на противника. Тялото на Никълъс политна и се удари в арматурното табло. Главата му тресна бутоните на компактдиска, краката му се оплетоха в лоста на скоростите.

Болката в ребрата му беше толкова остра, че той неволно изпъшка. В устата му се появи металически вкус, по-скоро усети, отколкото почувства удара на противника си. Направи опит да се претърколи встрани, но стигна едва до жабката.

Очите на якудза се оцъклиха от резкия приток на адреналин. Беше млад човек, най-много на двадесет и три-четири години. Вените отчетливо изпъкваха по гладко обръснатата му глава. Никълъс видя неестествено разширените му зеници и веднага разбра, че е дрогиран, вероятно с кокаин. На това се дължеше и свръхчовешката му сила…