Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Есента гаснеше едновременно с умиращия град. С настъпването на зимата отслабваше и съпротивата на генералисимуса. През ноември Чан заповяда на войските си да отстъпят от укрепените позиции и японската армия победоносно навлезе в Шанхай. Наброяваща над деветдесет хиляди души, тя пое нагоре, срещу течението на Яндзъ, преследвайки остатъците от китайската войска. Градът, който попадна в ръцете им, буквално агонизираше. Плътни облаци дим забулваха всичко. След месеци на непрекъсната артилерийска канонада настъпи тежка тишина.

Цели квартали бяха изтрити от лицето на земята, много улици вече не съществуваха, хиляди къщи и фабрики бяха сринати до основи. Навсякъде се валяха разлагащи се трупове.

Шестхилядна японска войска пое по Бренан роуд и се насочи към Гардън бридж. Войниците носеха марлени превръзки, за да се предпазят от заразите. По ъглите се появиха вестоносци с мегафони, приканващи населението „да отдаде почит на победителите с дълбок поклон“.

Притиснала Джейк до себе си, Атена гледаше със свито сърце как нейните любими китайци се подчиняват на заповедта и свеждат глава пред ордите на врага. Сякаш чуваше стенанията на милиарди техни прадеди, обърнали се в гроба от това нечувано унижение. Болката й беше толкова остра, че от устата й се изтръгна остър вик, тялото й политна и се строполи в краката на Джейк.

Той никога не беше виждал майка си толкова бледа. От тялото й се излъчваше странна миризма. Не му се искаше да я докосва. Отстъпи крачка назад и мълчаливо започна да наблюдава действията на мъжа и жената, които се отделиха от тълпата зяпачи и се наведоха над нея. Мъжът беше много стар. Хванал ръката на майка му, той започна да си мърмори нещо под носа. Може би пееше, макар Джейк силно да се съмняваше, че времето е подходящо за псалми.

— Да я пренесем у дома — обърна се към жената старецът. Вдигна Атена, а жената подаде ръка на Джейк. От нея се излъчваше приятна миризма.

Стигнаха в къщата и положиха Атена върху леглото. От устата й излизаха странни звуци, лицето й блестеше от пот. Жената сложи мокра кърпа на челото й и направи опит да вкара някаква течност в устата й. Но зъбите на Атена бяха здраво стиснати, течността потече по шията й.

Мъжът сложи ръце върху раменете на Джейк и го извърна настрана. На врата му висеше странна шестоъгълна звезда.

— Гладен ли си? — попита той. Акцентът му беше толкова особен, че Джейк започна да се кикоти, но въпреки това кимна с глава.

През нощта го събудиха с тих шепот.

— Майка ти иска да те види — каза жената.

Миришеше хубаво и Джейк без колебание хвана ръката й.

Атена обаче миришеше лошо. По-лошо от всякога. Джейк сбърчи нос и направи опит да не диша. Това го накара да се задави, лицето му почервеня. Жената стисна ръката му.

Видя потта, която течеше на тесни вадички по лицето на майка му. Защо й е толкова топло? Нима тези хора нямат кърпа да я подсушат? Очите й изведнъж се отвориха — ясни и чисти на светлината на газената лампа, която мъжът държеше над главата си.

Връзката помежду им отново се върна, той се хвърли в обятията й, обзет от предчувствието, че ще се случи нещо страшно.

Ръцете на жената внимателно го изтеглиха назад и го погалиха по главата. Точно както ръцете на майка му…

— Джейк… — раздвижиха се устните й. Той чу името си, но не позна гласа.

— Мамо…

Атена ридаеше. Тънките й ръце потънаха под влажната рокля, потърсиха нещо. Очите й се преместиха към жената.

— Моля ви…

Жената се наведе и видя малката торбичка, окачена на шията й.

— Дайте му я — прошепна Атена. — Моля ви…

Жената пусна раменете на Джейк, откачи торбичката и разхлаби вървите. Отвътре изпаднаха няколко листа хартия и къс кехлибар.

— Никога да не се разделя с него… — прошепна Атена и от гърдите й се откърти тежка въздишка.

Джейк не откъсваше очи от бледото лице на майка си. След миг светлината се отмести и то изчезна в мрака.

— Време е да тръгваме — прозвуча гласът на мъжа. — Ще отидем при приятели в Хонконг…

Въпреки тъмнината, Джейк усещаше присъствието на жената до себе си. Протегна ръка и я мушна в топлата й длан.

Пътят към Мао минаваше през Ху Ханмин. Зи-лин си даваше сметка за това от мига, в който напусна Шанхай и пое към провинция Юнан. От свои достоверни източници беше научил, че Мао се е върнал там след тринадесетгодишно изгнание и вече набира популярност сред населението на Централен Китай.

Зи-лин отлично знаеше, че не може просто да иде при Мао и да сподели идеите си с нето. На този етап дори не искаше да се мярка пред очите на комунистическия лидер. Предпочиташе да влезе в организацията тихо и кротко, да се слее с нея и едва тогава да започне да проповядва своята философия.