После светът се сгромоляса.
Улица „Синсиър“ се превърна в пламтящ ад. До ушите на Атена долетя воят на изпадналите в ужас хора, земята изригна под краката й, въздушната вълна я вдигна и завъртя във въздуха. Тялото й се блъсна във висока стена, боядисана в странно розов цвят. В следващия миг си даде сметка, че бряга всъщност е кръв, изпъстрена с късчета разкъсана човешка плът.
Атена се сви на кълбо над треперещото телце на Джейк и се притисна в мокрите тухли. Воня на кръв и изпражнения я удари в носа, изведнъж й се пригади.
Джейк се задави от гъстия дим и започна да плаче. Атена инстинктивно го погали по главата и започна да шепне успокоителни думички в ухото му.
После стената на „Винг Он“, към която се беше притиснала, бавно започна да се руши. Атена чу грохота високо над главата си, но не успя да го идентифицира. Инстинктивно понечи да скочи на крака и да хукне по-надалеч. Но после потисна паниката си и остана на място. Ако беше направила дори една крачка, високият тухлен зид несъмнено щеше да премаже както нея, така и Джейк.
Усети пропукването на мазилката и опорните колони, върхът на стената се изви над главата й като гребена на чудовищна вълна.
Хората върху платното на улицата бяха размазани от тонове тухли и натрошен бетон, само за секунда върху уличното платно се издигна планина от отломки. Единствената утеха на нещастниците, оказали се затрупани под нея, може би се криеше във факта, че така и не разбраха какво става.
Свита на кълбо в основата на стената, Атена се оказа във възможно най-благоприятната позиция. Така й се размина съдбата на стотиците нещастници около нея, застигнати от смъртта със счупени вратове, разкъсани гърди и вътрешни органи.
Летящ къс тухла я улучи в слепоочието, отваряйки широка рана надолу по скулата й.
Кръвта рукна като река и уплаши Джейк. Но тя беше толкова замаяна, че в продължение на няколко секунди изобщо не усети раната, дори не разбра, че това е собствената й кръв. Очите й гледаха неразбиращо, обстановката й се струваше абсурдна. Сякаш дишаше във вода. Спасителните екипи я откриха все така притисната в основата на стената. Измъкнаха я с безкрайна предпазливост, направиха опит да вземат детето от ръцете й и да го изследват за евентуални наранявания, но тя отказа да им го даде.
В болницата промиха раната и увиха главата й с широк бинт. Преуморените лекари й наредиха да остане до другата сутрин, тъй като искаха да се уверят в липсата на вътрешни контузии. В коридора, разбира се, защото стаите отдавна бяха препълнени с тежко ранени.
Но Атена побърза да се измъкне навън, притиснала Джейк до гърдите си. Нямаше никакво намерение да подлага детето си на допълнителен стрес.
Освен широката рана върху скулата тухлата й беше нанесла и допълнителни контузии. Лицето й се поду и подпухна до неузнаваемост, цветът му стана синкаво-жълт. Джейк я гледаше с истински ужас и отказваше да се успокои. Не помогнаха дори любимите му песнички. Сякаш беше сигурен, че мястото на майка му е заето от друга, напълно чужда жена. А Атена не си даваше сметка, че контузията се беше отразила и на гласните й струни, звуците, излизащи от устата й, бяха дрезгави, остри и страховити…
Нощем държеше подутата си глава и измерваше хода на времето с болезнените пулсации. Струваше й се, че е оглушала за всички останали звуци на света. Потънала в болката си, тя нямаше представа за събитията извън стените на своя дом, често й се случваше да изпада в пълна безпаметност. Тогава ставаше от леглото и отправяше поглед към Джейк или прашния прозорец, главата й се изпразваше от всякакви мисли и емоции. Просто стоеше и чакаше. След известно време нещо прещракваше и съзнанието й отново възвръщаше нормалните си функции: памет, интелигентност на мисълта, логика. Но това ставаше толкова бурно и внезапно, че тя изпадаше в шок и започваше да ридае. Минаваха часове, преди да се успокои.
Седнал на бюрото на баща си, което възприемаше като крилатия кон от приказките, Джейк мълчаливо я наблюдаваше. Вече не се страхуваше от нея. Отоците започнаха да спадат и той разбра, че това наистина е неговата майка. Но емоционалната връзка помежду им изчезна заедно с рухването на онази стена. Той я гледаше с онова напрегнато любопитство, с което гледаше и всички непознати хора на улицата. Сякаш се питаше коя всъщност е тя…
Една нощ Атена рязко се събуди и седна в леглото. Имаше чувството, че не е заспивала нито за миг. Спалнята й се стори изпълнена със странно, увиснало във времето сияние. Имаше пълнолуние, небето беше чисто, без нито едно облаче.
Читать дальше