Атена и Джейк, намиращи се на безопасно разстояние от тази касапница, почувстваха силата на детонациите. Първата й мисъл беше за земетресение, съзнанието й изобщо не отчете грохота на експлозиите.
След нощта на инцидента с любовницата на Зи-лин тя коренно се промени. Ужасена от постъпката си, взе Джейк и се оттегли към кабинета на Зи-лин в дъното на къщата. Очаквайки завръщането му, тя имаше достатъчно време да анализира постъпката си, да направи оценка на противоречивите чувства, които се блъскаха в душата й.
За пръв път разбра, че страхът може да прерасне в омраза. Беше ужасена от собствената си агресивност.
Майка й не можеше да мрази, не беше в състояние да прояви дори елементарна нелюбезност. Просто характерът й беше такъв. А Атена винаги беше мислила, че е като нея — кротка и усмихната хавайка. Но сега нещата се промениха. Майка й никога не би могла да постъпи така, както тя с любовницата на мъжа си. Независимо как са я провокирали…
Откъде съм сигурна в това, питаше се отново и отново тя. Семейството на мама никога не е било поставяно под заплаха…
Не се беше чувствала толкова уплашена и самотна. Грозните лапи на разрухата се протягаха към Шанхай — сърцето на китайската икономика, един от най-богатите градове в света. Години наред тук се концентрираха най-големите запаси на злато и сребро, през пристанището минаваха тонове опиум. Китай е бедна страна и винаги ще си остане такава, докато Шанхай от векове е богат.
До този момент богатството на града осигуряваше и спокойствие за неговите обитатели. Те живееха далеч от бедността и сякаш бяха над законите. А чужденците, живеещи тук, си спомняха за войната през 1932 година като за някакво нещастно стечение на обстоятелствата, което едва ли някога ще се повтори.
Но сега окупацията на Шанхай беше неизбежна. Японците го бяха обкръжили от всички страни, а Китай — както винаги разкъсван от противоречия, не беше в състояние да го защити. За разлика от дисциплинираните и добре обучени войски на агресора, китайците бяха зле въоръжени и още по-зле съветвани от германските тактически офицери в щаба на Чан.
Преди деветдесет и пет години английският парен крайцер „Немезис“ беше навлязъл в устието на Хуан-По и оръдията му направиха на пух и прах последните брегови фортификации на Китай, издигнати в защита срещу „чуждестранния дявол“. Оттогава насам започна процъфтяването на Шанхай. Бързо, оценили предимствата на града, чужденците го превърнаха в оазис на спокойствието и стабилността, инвестирайки в икономиката му над един милиард сребърни таела.
Сега обаче войната разрушаваше всичко. Дните на благоденствие останаха в историята, издухани от вятъра на промените. Във въздуха се настани вонята на барут и кръв, над града легна тежък облак прах. Трупове се валяха по улиците и парковете, подивели псета и едри плъхове пируваха с тях. Заплахата от епидемии беше голяма.
Часове наред Атена седеше и чакаше завръщането на Зи-лин. В главата й се редяха гневните обвинения, с които възнамеряваше да го засипе.
Но той не се върна. Напуснаха я и слугите, уплашени от сраженията и слуховете за близкото поражение. Сърцето на голямата къща забави своя ритъм, но Атена вече беше глуха за него.
Когато откри, че дори Шен Ли си беше отишла, сивото утро бавно встъпваше в правата си. Очите й равнодушно пробягаха по кървавите петна, татуирали завинаги скъпите килими на съпруга й. Желязната маша лежеше там, където я беше захвърлила, върхът й беше обезцветен от нагряването.
— Господи, мили Боже! — промърмори тя, сложи ръка пред устата си и изтича да повърне в порцелановия умивалник на банята.
Наплиска се със студена вода, после се върна в кабинета на Зи-лин. Джейк се беше покатерил на бюрото и си играеше с някакъв дебел, добре запечатан плик. Вдигнал поглед към майка си, той пъхна в устата си ръбчето му и задъвка хартията с все още голите си венци. Тя бързо го издърпа от ръцете му, детето се разплака. Атена го целуна по главичката, притисна го до гърдите си и огледа плика. Отгоре пишеше „За моята скъпа Атена“ с красивия почерк на Зи-лин, очите й моментално се насълзиха. Вече беше сигурна, че кошмарите на нощта се превръщат в действителност и мъжът й никога няма да се върне.
Ръцете й трепереха толкова силно, че се поряза с ножицата. В плика имаше кратка бележка, която я насочваше към вградения в стената сейф. Най-отдолу бяха цифрите на комбинацията.
Атена пусна Джейк да лази под бюрото — любимото му място за игра, клекна и отвори вратичките на лакирания шкаф. Зад тях беше сейфът. Вътре откри петдесет таела злато, сто унции сребро и малко пакетче, увито в сребристо парче коприна.
Читать дальше