Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Направил задълбочена оценка на ситуацията, Зи-лин стигна до заключението, че уморената армия на Мао едва ли ще успее да се изтегли в планините. Свежите сили на Чан положително щяха да я настигнат преди навлизането й в дефилетата. А това, според теориите на Сун Тцу, означаваше само едно — Мао ще се окаже на „полето на смъртта“ и може да оцелее само ако прояви чудеса от храброст в решителния бой. Но дори да успее, загубите му ще бъдат огромни.

— Трябва да се открие друг начин — промълви с въздишка той, докато двамата е Ху опразваха на крак паничките си с ориз.

— Хората вярват в Мао — отвърна с пълна уста Ху. Този разговор се провеждаше малко преди да дойде заповедта за отстъпление. — Винаги са му вярвали и нито веднъж не са били подведени. Той просто не греши.

Досега, въздъхна в себе си Зи-лин и насочи поглед към сивите облаци. Валеше още от сутринта, едва сега облаците се поразкъсаха. Но времето си оставаше мрачно, сякаш не беше пладне, а наближаваше нощта. Зи-лин беше сигурен, че дъждовете ще започнат отново, тъй като Тцун-Трите клетви го беше научил да познава времето по посоката на вятъра, влажността на въздуха и атмосферното налягане. Сега това налягане стремително падаше, а това означаваше нови поройни дъждове.

Очите му мрачно огледаха огромното равно поле, което трябваше да прекосят, преди да достигнат до планинските проходи. Наблизо няколко селяни продължаваха да работят, запретнали полите на мокрите си дрехи чак до кръста. Бяха затънали в кал до глезените. Една жена се премести няколко крачки напред и калта бързо стигна до коленете й. Няма да се справим, каза си той. Тази кал е по-лоша дори от подвижните пясъци…

Цъкна с език и Ху вдигна глава.

— Какво има? — загрижено попита той. — Да не си болен?

— Напротив — отвърна Зи-лин. Сърцето му лудо блъскаше в гърдите, имаше нужда от няколко дълбоки вдишвания и издишвания, за да го успокои. Адреналинът в кръвта му го накара да се изправи. — Може би открих начин да спасим хората!

Забравил за купичката с ориз, Ху също се изправи.

— Как?

— Слушай ме внимателно — възбудено рече Зи-лин. — Ти вярваш в непогрешимата стратегия на Мао, нали?

— Разбира се — кимна Ху.

— Тогава какво ще стане, ако влезем в бой с войските на Чан още преди да сме се изтеглили в прохода?

Лицето на Ху стана още по-сиво и уморено.

— Ще понесем огромни загуби, много добри бойци ще умрат — поклати глава той. — Но това е цената на…

— Няма нужда да умират — прекъсна го Зи-лин.

Ху объркано го изгледа и замълча.

— Виж тези жени в оризищата — протегна ръка Зи-лин. — Забелязваш ли с каква мъка се придвижват?

— Но те са жени, а не мъже — възрази Ху. — При това не са войници…

— Тези жени могат да носят два пъти по-тежко снаряжение от войниците, при това, без да се оплакват — продължи Зи-лин. — Но въпреки това изпитват трудности при придвижването си.

— Виждам — кимна Ху. — Точно това ме тревожи. Придвижването ни ще бъде изключително трудно.

— Скоро отново ще завали, усещам го по въздуха — отбеляза Зи-лин и се обърна да погледне приятеля си: — Наистина ще ни бъде трудно, но я си представи как ще се чувстват войските на Чан след шест часа, в края на дългия си поход…

Ху го гледаше и мълчеше.

— Те ще трябва да навлязат в това поле, приятелю — поясни Зи-лин. — И да затънат в него… Но при едно условие: ние да останем на сегашните си позиции и да ги изчакаме. След което ще ги атакуваме с цялата си мощ!

Ху продължаваше да мълчи.

— Освен това ние ще получим възможност да демонстрираме силата си пред очите на селяните — хвърли последния си коз Зи-лин. — Те ще се уверят, че наистина сме готови да умрем в защита на земята, която месеци наред им помагахме да обработват. Как ще реагират на това според теб? Без съмнение ще станат убедени привърженици на нашата кауза, нали? И Мао ще се превърне в легенда!

Ху бавно кимна с глава.

— Има логика в думите ти — промълви той и замислено прехапа долната си устна. — Планът ти е отличен. Ела, ще те заведа при Мао…

— Това е само една идея, която споделям с теб — поклати глава Зи-лин. — Ти си близък с Мао, но времето ни е малко. Той може и да не се вслуша в моите думи, докато в твоите непременно ще го стори…

— Добре — кимна Ху и се приготви да тръгва. — Но аз ще му кажа на кого принадлежи тази идея…

— Кажи му само за плана, това ще бъде напълно достатъчно — подвикна след него Зи-лин, а на лицето му се появи лека усмивка.

След победата над армията на Чан в провинция Юнан репутацията на Мао се увеличи десетократно. Наклякали около огньовете в малките селца, хората разказваха легенди за неговите военачалнически способности. И както често става, детайлите от конкретната битка се украсяваха по всевъзможни начини, все повече отдалечаващи се от истината. Войската на Чан набъбна от първоначалните шест на девет, а след това и на петнадесет хиляди души. Докато войниците на Мао не променяха своята численост и това правеше победата им още по-значителна.