Ерик Лустбадер: Владетелят (Част II)

— За съжаление има само един начин да разберем това — тихо прошепна той.

Над столицата се трупаха черни буреносни облаци. Паметникът на Джордж Вашингтон се превърна в черен силует, езерото пред Мемориала на Линкълн придоби цвета на стомана.

В Грейт Фолс, на около двадесет и пет километра от Чесапийк, бурята вече започваше. Влажният въздух стана лепкав, сякаш дори растенията започнаха да се потят от невероятния задух.

Хенри Ундерман се беше затворил в хладния кабинет на третия етаж на Грейсток и внимателно следеше информацията на компютърния терминал. Все още не беше доволен от извънредните мерки за сигурност, които двамата с Донован въведоха след убийството на Антъни Беридиън. В душата му се промъкваше страх, имаше чувството, че Джейк Мейрък поставя под заплаха не само живота му, но и самото съществуване на огромната организация под негов контрол.

Лошото време не попречи на Роджър Донован да човърка любимия си корвет, модел 1963-та. Беше го паркирал до стената на голямата къща, от другата му страна се издигаха прекрасните, отрупани с цвят розови храсти. Жужаха пчели, препълнили хоботчета с летен нектар, атмосферата беше ленива и спокойна. Тук Донован се чувстваше отлично, далеч от грижите и тревогите на живота, дори приближаващата буря не предизвикваше трепет в душата му. Работата му спореше, в главата му се раждаха нови идеи за захранване на огромната памет на ГРП-3700.

— Здравей, Роджър — обади се един тих глас зад гърба му и Донован вдигна глава. Беше намъкнал груби градинарски ръкавици, в дясната му ръка се поклащаше омазнен френски ключ, а лявата държеше току-що развинтена автомобилна свещ. Розовите цветчета зад гърба му имаха приятен кремав цвят.

Бавно се изправи. Беше облечен в яркочервено поло „Ралф Лаурен“, стар дочен панталон, който някога е бил бял, и отъркани маратонки, обути направо, без чорапи…

— Джейк — промърмори, без да се обръща той. Външно беше напълно спокоен. — Сякаш си герой от приключенски роман. Все не можем да те убием…

— Но опитите продължават.

— Разбира се, че продължават — навъси се Донован. — Нима ни мислиш за аматьори?

— Стига приказки — смени тона Джейк. — Заведи ме при Ундерман.

— Аха… Сигурно ще му е любопитно да разбере как успяваш да се справиш с всичките ни извънредни мерки за сигурност…

— Вероятно ще го разочаровам. Хайде, да вървим!

Донован бавно се извърна с лице към пришълеца.

— Нима вярваш, че ще те отведа при него, просто ей така? — попита той. — Сега той е директор. А ти си обявен за смъртно опасен…

— Няма да си правя труда да те питам как стигнахте до това решение.

— Страхувам се, че тази информация е секретна — поклати глава Донован.

Лицето на Джейк окаменя.

— Ундерман! — кратко заповяда той.

— Можеш да ме убиеш — разпери ръце Донован. — С някой от твоите прочути саблени удари…

Движението на Джейк беше толкова мълниеносно, че Донован не успя дори да мигне. Ръбът на мазолестата длан го улучи в основата на носа, тялото му се просна сред розовите храсти. Кръвта рукна като река, острите бодли разкъсаха аленото поло.

— Господи! — простена Донован. — Май не трябваше да се шегувам с твоите умения…

Джейк го издърпа от храстите.

— До стената, Роджър!

Другият се подчини и Джейк внимателно го претърси.

— Излишен труд — промърмори Донован и направи опит да избърше кръвта от носа си. — Аз никога не нося оръжие.

— Да вървим — смушка го Джейк. — Искам ви двамата заедно.

Лицето на Донован беше виновно, носът и устните му вече бяха подути. Парче книжна салфетка беше натикано в една от ноздрите му.

— Господи! — надигна се Ундерман. — Какво е станало с теб? Да не си паднал с главата надолу в мотора на проклетата си бричка?

— Ужасно съжалявам — подсмръкна Донован.

— За какво?

Джейк избута Донован в стаята и затвори вратата след себе си.

— Предполагам, че е заради мен — изръмжа мрачно той.

— Исусе Христе! — облещи се Ундерман. Остана там, където си беше — на стола срещу екрана на компютъра. Беше по риза с къс ръкав, тялото му бързо се вдърви. Само главата му се въртеше в синхрон с движенията на Джейк.

Стените бяха боядисани в лазурносиньо, репродукции с редки пеперуди висяха в махагонови рамки. Осветлението беше ярко, флуоресцентните тръби достигаха до най-отдалечените ъгълчета на стаята.

Джейк не носеше разпечатките на Дейвид Ох, нямаше смисъл. Предателят ще лъже, за да спаси кожата си. Докато невинният ще излъже, за да предпази Агенцията. В това отношение нещата опираха до едно и също нещо, извъртанията бяха излишни.