Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви го подхванаха от двете страни. Мършавото му тяло неудържимо трепереше, очите му трескаво блестяха.

— Джейк! — прошушна едва чуто старецът.

Все още под влияние на битката, Джейк възбудено го погледна:

— Защо попита първо за Ничиреншу?

— Това не биваше да става — поклати глава Зи-лин. — Но не успях да предвидя колко дълбока е наследената от майка му омраза… Надявах се, че е успял да я преодолее…

Мъглата бавно започна да се разпръсква, Джейк усети как железни пръсти стискат сърцето му.

— Не разбирам — тихо промълви той. Но разбираше всичко, абсолютно всичко!

— Ничиреншу също беше мой син — отвърна Зи-лин. — Той беше твой брат…

Пръстите продължаваха да стискат сърцето на Джейк и той неволно простена. Първо Лан, а сега и Ничиреншу! Беше му трудно да диша, имаше чувството, че сърцето му спира. В ушите му се появи непонятен тътен.

— Аз убих брат си! — каза някой край него.

Едва когато обърна гръб на осветената веранда и потъна в гората, той си даде сметка кой точно беше този някой…

Няколко часа по-късно Блис взе една дъска за „уей ки“ и я постави пред него. После прибави и две плитки купички, пълни с бели и черни камъчета. Намираха се в нейния апартамент, тишината беше пълна.

Тя просто не знаеше какво друго да стори. Завари го тук, седнал с подвити крака на дивана и отправил поглед към утрото, което бавно настъпваше зад прозореца. Тук-там все още светеха уличните лампи, но искрящата като перла дневна светлина вече се настаняваше властно над града.

Не беше спал в продължение на четиридесет и осем часа, но не изглеждаше уморен. Блис приготви нещо за хапване, но той дори не го погледна. Пиеше само вода. Блис остави дъската за „уей ки“ и му подаде листчето, което взе от Зи-лин, преди да се втурне след Джейк. На него имаше един местен телефонен номер, написан на ръка.

— Джейк — промълви тя. — Баща ти се обади вече няколко пъти. Иска да те види.

Той не отговори.

Блис му съчувстваше, но часовете се изнизваха един подир друг и търпението й започна да се изчерпва. Това психическо затваряне му се отразяваше пагубно. Потънал в миналото, той забравяше за настоящето. Когато навън започна да се смрачава, тя реши, че е крайно време да предприеме нещо.

Ниският диван имаше широка, плоска облегалка. Тя се изправи, съблече се и легна гола върху нея. Протегна се като огромна котка и докосна неподвижната фигура на Джейк. После се вкопчи в него, телата им се люшнаха и паднаха върху дебелия килим под прозореца. Блис се настани отгоре му и започна да го мачка. Зъбите й хапеха ушите му, ноктите й се забиваха в гърдите му, глезените й се увиваха около бедрата му.

— Недей, Блис — промърмори той. Това бяха първите му думи за деня.

— О, да — прошепна тя. — Да, да!

Устните й се разтегнаха в усмивка, дългата й коса се плъзна по корема му. Започна да разкопчава ризата му. Той направи опит да се измъкне, но получи един наистина силен плесник.

— Блис, по дяволите!

Точно така, въздъхна в себе си тя. Трябва ми реакция, независимо каква!

Лицата им бяха толкова близо, че той усещаше движението на клепачите й върху кожата си. Тялото й миришеше на лимон и лек парфюм. Съзнанието на Джейк беше изпълнено с откъслечни спомени, които се блъскаха като гладни животинки в очакване на храна. Намесата на друг човек не му беше приятна, искаше да потъне дълбоко в отчаянието си, примесено с огромно чувство на вина.

Твърдите зърна на Блис се плъзнаха по голите му гърди. Главата й се сведе надолу, горещите й устни засмукаха едно от неговите зърна. Розовото й езиче се стрелна навън, от гърлото й се изтръгна възбуден стон. Тялото й ясно усети твърдата издутина под панталона му.

— Остави ме! — задъхано промълви той. — Не искам!

— Искаш! — прошепна в ухото му тя, а пръстите й се заловиха да разкопчават колана му. — Просто си мислиш, че сега не ти е до секс… Но това са предразсъдъци на европеец, Джейк. Не те обичам, когато мислиш по този начин!

Той престана да се съпротивлява, очите му изглеждаха почти оранжеви на светлината на гаснещия ден. Гледаше като омагьосан, не можеше да отмести поглед от лицето на Блис.

— Наистина ли не ме обичаш? — дрезгаво попита Джейк.

— Наистина — отвърна с полуотворени устни тя.

Той взе главата й в ръцете си бавно я придърпа към себе си. Устните им се сляха, езиците им се преплетоха. Тялото на Блис се разтърси от желание.

Ръцете й смъкнаха панталона му, желанието й да се възкачи върху него беше непреодолимо и властно. Слабините й конвулсивно потрепваха, при съприкосновението с влажната й женственост от устата му се изтръгна неволен стон.