Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Ръката й го насочи навътре, тазът му се изви като дъга, после мощно се оттласна напред и нагоре.

Въздухът напусна дробовете на Блис с остро свистене, очите й се напълниха със сълзи. Отдаването им беше толкова пълно, че тя неволно се пренесе в друг свят. Никога не беше вярвала, че може да се слее толкова пълно с друго човешко същество.

Джейк беше нещо повече от любовник.

Усещането на твърдата му мъжественост дълбоко в нея й даваше онова невероятно чувство за пълнота, което можеше да притежава само онзи, който се слее с Буда. Бедрата й се притиснаха в неговите, в гърлото й заклокочиха непознати звуци. Косата й го покри с нежното си наметало.

Скоро тялото й се разтърси от вълните на оргазма, чувството беше невероятно. Горещината на семето му я прогаряше.

— О, Джейк! Да, да!

Притиснала буза в гърдите му, тя се вслушваше в равните удари на сърцето му и имаше чувството, че чува могъщото дихание на океана. Когато той най-сетне омекна и се отдръпна назад, ръката й неволно го стисна. Не искаше да го изгуби.

Бузата му все още гореше от плесника й. Крясъкът на чучулига в дълбокия кладенец… Знаеше, че не е искала да му причини болка, а просто да го върне в действителността.

— Блис… — прошепна той. — Блис…

Тя се разрида, най-сетне усетила, че отново го има до себе си.

Но упорството му остана.

— Не искам да го видя!

— Той е твой баща, Джейк…

— Нима мислиш, че искам да се забърквам в проклетия му „юн-хюн“? Нали заради него умряха Мариана и Дейвид Ох? Нали заради него убих собствения си брат? — Листчето с телефонния номер потъна в джоба на панталона му.

— Не изпитваш ли поне любопитство? — направи последен опит Блис. — Не те ли интересува каква е целта на „юн-хюн“?

— Това е операция на комунистически Китай!

— Прав си само наполовина. Това е операция на Китай !

Той втренчено я изгледа, после ръката му излезе от джоба на панталона. Заедно с листчето, пръстите му измъкнаха и някакъв твърд предмет. Очите им се заковаха върху него.

— Откъде го взе? — попита след известно време Блис.

— Попадна в ръката ми заедно с част от ризата на Ничиреншу, съвсем малко преди края… — върху дланта му се поклащаше малка торбичка от велур. Развърза горния край и се втренчи в късчето „фу“…

Дълго го гледаха и мълчаха. После Джейк пристъпи към масата с дъската за „уей ки“, бръкна в другия си джоб и извади своето „фу“. Двете късчета съвпадаха напълно, пред очите им се появи предната част на изящен тигър от кехлибар.

— Това е само половината от „фу“ — констатира с равен глас Джейк. — Къде ли са останалите две парчета?

— Нали не се интересуваш от юх-хюн? — промълви с лека усмивка Блис.

Джейк направи гримаса, а тя стана на крака и се отдалечи към вътрешността на стаята. Кожата й беше златиста и мека като коприна, подутините и белезите не си личаха откъм гърба.

Върна се, сложи ръка на масата и бавно разтвори пръстите си. В дланта й се появи късче обработен кехлибар, изобразяващ главата на митичен дракон. Това беше третото „фу“.

— Буда! — възкликна Джейк. — Как така?

— Аз съм кръщелница на Ши Зи-лин. Преди много години, още като дете, баща ти е имал наставник, който е бил истински Джиан… Разбираш ли? Той е моят дядо… А Ши Зи-лин е поел отговорността за майка ми и мен. Тя е напуснала Китай и заминала за Бирма. Родила ме там, после се преместила в Хонконг. Била много болна, но все пак успяла да се свърже с човека, при когото я изпратил Ши Зи-лин. Името му е Тцун-Трите клетви… — Блис намести третото „фу“ при другите две и добави: — Получих го от мама…

— Значи всички части на „фу“ идват от баща ми? — вдигна вежди Джейк.

— Да — погледна го Блис.

— У кого е последното парче?

— Не зная. Мисля, че само Ши Зи-лин може да даде отговор на този въпрос.

— С него вече приключих! — рязко се обърна Джейк. — Край на лъжите и интригите!

— Мисля, че „юн-хюн“ не може да се изпълни без теб.

— Пет пари не давам за това, Блис!

— А колко пари даваш за предателя в Агенцията? — гневно повиши тон тя. — Вече четири дни ни преследват като бесни кучета! Нима мислиш, че ще се откажат просто ей така? Помисли!

— Няма какво да мисля — промърмори Джейк, седна пред дъската за „уей ки“ и започна да подрежда фигурите. — Няма да науча каква е причината за смъртта на Дейвид Ох…

— Но имаш улики — натъртено отвърна Блис и навлече джинси върху голото си тяло. — „Хуо иян“, забрави ли?

— „Подвижното око“ — кимна Джейк. — Ничиреншу го използваше в играта си. Аз също. Нима мислиш, че не съм се опитвал да открия загадката?