Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Изкрещя на Джейк да спре, видя как Ничиреншу се готви за мощен ритник и повтори вика си.

Никой не й обърна внимание, сякаш и двамата имаха твърдото намерение да умрат.

Джейк успя да се вдигне нагоре, сега бяха на едно ниво.

Очите им се срещнаха, дъхът им се сля. Каква искрица пробяга между тях? Какви емоции се сблъскаха? И двамата се върнаха към мрачното минало. Ничиреншу си спомни обезобразеното тяло на майка си. Джейк видя лъчите на изгряващото слънце, плъзгащи се по мъртвото лице на момичето, с което така и не успя да се сближи…

После мигът отмина и борбата се възобнови с нова сила. Вкопчен в ръба на верандата, Ничиреншу беше в неизгодна позиция и Джейк незабавно се възползва. Бавно се издигна над тялото на врага, хвана се за дъските и се изтегли нагоре. Получил опора, той освободи ръцете си и нанесе страхотен удар в лицето на Ничиреншу. Онзи се претърколи и изчезна. Задъхан и напрегнат, Джейк реши, че всичко е свършено. Но твърде скоро се убеди колко много греши. Ничиреншу ловко се възползва от инерцията на тялото му, абсорбира силата на удара, собственото му тяло се разлюля като махало. В следващия миг вече беше на верандата, редом с Джейк. Приземяването му се сля с началото на вихрена атака. Джейк се оказа неподготвен за нея и тялото на Ничиреншу с тътен се стовари отгоре му. Получил два жестоки удара в бъбреците, той почти изгуби съзнание.

Изтръпнала от ужас, Блис вдигна крак и нанесе тежък ритник в брадичката на Ничиреншу. Зъбите му изтракаха, от устните му бликна кръв.

Джейк се възползва от паузата и нанесе два удара „атеми“ в гърлото на противника. Ничиреншу отлетя назад, но протегна крака и улучи бедрената кост на Джейк. Болката беше толкова остра, че Джейк неволно се дръпна назад, разкривайки пролуки в защитата си. Очаквал подобна реакция, Ничиреншу стовари ръба на дланта си в гърба му.

Джейк се сгърчи от нетърпимата болка, кракът му почти инстинктивно литна нагоре. Улучи противника си под коляното, тялото му отскочи по посока на перилата. В следващия миг Джейк беше на крака, от очите му капеха сълзи на болка и ярост. Приготви се да нанесе решителния удар, но Ничиреншу не беше спрян от вече счупения парапет и тялото му тежко се стовари в подножието на верандата. Джейк го последва и вдигна ръка. Пръстите му напипаха някакъв предмет и неволно се увиха около него. Разнесе се остро изщракване, после пред очите му вече нямаше нищо. Спокойната повърхност на Южнокитайско море проблясваше далеч долу, хладен ветрец разроши косите му. Ничиреншу беше изчезнал.

Джейк се наведе над счупения парапет, някъде отдалеч до слуха му долетя гласът на Блис:

— Няма го вече, Джейк. Мъртъв е…

— Бах-ба…

Вятърът ли беше това, или наистина чу гласа на Лан?

Миг по-късно си даде сметка, че целият трепери.

Блис внимателно го отдръпна от пропастта, после го побутна към средата на верандата, обляна от кръг жълтеникава светлина. Бяха сами, Чудесния Сун деликатно беше поканил колегите си да влязат в къщата.

Ши Зи-лин беше заобиколен от Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви. Кожата му беше бледа и тънка като оризова хартия, синкавите вени ясно се очертаваха под нея.

— Ничиреншу? — попита с немощен глас той. Джейк не беше в състояние да говори, лицевите му мускули бяха напълно парализирани.

— Няма го — прошепна Блис. Господи, колко беше мечтала за този миг! Да бъде лице в лице с кръстника си, да разговоря с него!

— Няма го… — повтори като ехо старият човек с натежал от мъка глас. После облегна глава на рамото на брат си и тихо се помоли: — О, Буда, вземи под своя закрила това, което остана от семейството ми…

Джейк пристъпи напред. Искаше да каже нещо, но се оказа в плен на емоциите, които разтърсваха душата му. Все още не можеше да се освободи от звяра, който създаде със силата на волята си. Но това беше съвсем естествено, след три години на мъки и терзания…

Очите на Зи-лин бавно се спряха върху лицето на Джейк и останаха там. Петдесет години беше чакал този миг, но нито веднъж не си позволи да повярва напълно в неговата поява. Приличаше на гладувал със седмици скитник, който изведнъж се озовава край маса, отрупана с всевъзможни лакомства. Сърцето му се изпълни с обич.

Гледаше сина си с такова възхищение, че всички присъстващи замряха по местата си. Направи опит да каже нещо, но думите заглъхнаха в гърлото му. Най-сетне успя да си възвърне част от присъствието на духа, усмихна се и тихо промълви:

— Помогни ми да се изправя на крака, млади братко…