Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

По-възрастният мъж мълчеше, но Ничиреншу продължаваше да говори. Джейк не чуваше думите му, но ясно виждаше напрегнатия израз на лицето му.

— Нека Буда ми е на помощ! — изведнъж потръпна той. — Баща ми е резидентът на Ничиреншу!

Зи-лин бавно стъпи на верандата, лицето на Ничиреншу постепенно се изпразни от съдържание. Това беше мигът, в който Джейк напусна укритието си и се втурна през полянката. Краката му ловко заобикаляха стърчащите сред тревата камъни.

Блис понечи да извика след него, но забеляза повелителния му жест и прехапа устни. Цялото внимание на Джейк беше ангажирано от особеното изражение върху лицето на Ничиреншу. Веднъж вече го беше виждал — там, в къщата за игра на „О-хенро“. И знаеше, че то е сигурен признак за предстоящо насилие.

Какво беше казал на Тцун-Трите клетви? Каква беше реакцията на Тцун?

Джейк нямаше време да търси отговор на тези въпроси. В душата му се появи тежкото предчувствие, че е безнадеждно закъснял.

Ничиреншу изведнъж се раздвижи. Тялото му се превърна във вихрушка, от неподвижността му нямаше дори следа. Връхлетя върху Ши Зи-лин и го повали на пода, докато Джейк все още се намираше на десетина метра от верандата.

— Искам да зная кой е този човек! — прошепна Ничиреншу, изправил се редом с Тцун-Трите клетви.

Тцун почти не го чу, загледан във фигурата на брат си. Не бяха се виждали повече от петдесет години, в продължение на десетилетия беше мечтал за този миг. Семейството най-сетне се събра! Тялото му тръпнеше от възбуда…

Но мълчанието му разгневи Ничиреншу, който троснато повтори въпроса си. Този път Тцун го чу и вече знаеше, че може да му даде отговор. Не беше достатъчно да му каже, че това е родният му баща. Истината в тези думи би била половинчата и Ничиреншу без съмнение щеше да долови това. Затова поклати глава и промълви:

— Това е твоят резидент.

Върху лицето на Ничиреншу се плъзна застрашителната маска. Тцун-Трите клетви не можеше да знае, че майка му беше запазила една стара и избледняла снимка на Зи-лин, която отнесе в Япония със себе си. Не беше пожелала да я унищожи, тя подклаждаше желанието й за мъст през годините.

Ничиреншу я откри едва след нейната смърт. Прочете дневника й и бързо направи връзката.

А днес, десетилетия по-късно, Тцун-Трите клетви неволно му предостави и една нова истина: баща му е тайнственият резидент, който го беше манипулирал в продължение на години! В душата на Ничиреншу забушува яростта.

Зная всичко за теб , беше му казал в ефир резидента. Разбира се, как няма да знаеш всичко! Съзнанието му се изпразни, в душата му се появи ослепителната топка на гнева и унижението. Ето го човека, който беше разбил живота на майка му! Ето я личността, която с цинично хладнокръвие беше манипулирала и собствения му живот! Пред очите му се спусна кървава пелена. Такава била работата, а? В продължение на години беше изпълнявал заповедите на човека, когото мразеше повече от всичко на света! Имаше чувството, че не може да си поеме дъх, яростта го задавяше. Не можеше да разсъждава, единственото му желание беше да се освободи от всичко и да се върне при Камисака, да намери себе си… Инстинктивно почувства, че това не може да стане, докато баща му е жив. Просто не беше в състояние да наруши дисциплината, трупана с години в душата му. Този човек е истински магьосник, иначе едва ли би могъл да го издири и да го използва по такъв невероятен начин. Каква измама, Господи! В сърцето на Ничиреншу, потръпна страх, чувстваше се безсилен пред ума и ерудицията на възрастния човек срещу себе си.

Толкова много искаше да бъде свободен! Най-накрая да се отърве от психическото бреме, което носеше в душата си от дете. Потръпна от гняв и ужас. Ничиреншу беше от хората, които не познават страха, и това го накара още повече да намрази баща си.

Пред очите му се появи красивото тяло на Камисака, после видя обсипаната с белези мършава плът на майка си. Душата му пламна, сякаш тези белези се прехвърлиха директно върху него.

Но това наистина беше така. Той ясно видя, че носи майчините белези, дробовете му буквално щяха да експлодират. Яростта му беше огромна, неподлежаща на контрол.

От устата му се изтръгна животинско ръмжене, тялото му се стрелна покрай вцепенения от изненада Тцун, ръцете му се вкопчиха в гърлото на стареца.

— Сега ще идеш при майка ми! Духът й най-сетне ще намери покой!

Тцун-Трите клетви чу тези слова и кожата му настръхна. Беше убеден, че чува гласа на див звяр.