Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Думите нямат никакъв смисъл в боя , постоянно му повтаряше Фо Саан. Хората са готови да кажат всичко, от което биха имали полза: Смисъл има единствено действието. Само то играе ролята на пречиствател.

— Ти наруши всички правилници, писани и неписани — промълви с ръце на коленете Ундерман. В поведението му има голяма промяна, отбеляза Джейк. Вероятно защото вече е директор. — Всичките ни действия бяха напълно оправдани, едва ли очакваш да ти поднесем извинения за тях.

— Хенри е убеден, че ще ни убиеш — обади се от мястото си до стената Донован. — Той смята, че китайските черти на характера ти са взели превес и в душата ти кипи жажда за мъст…

От начина, по който изрече всичко това, стана ясно, че самият Донован не е напълно убеден. Просто изрече на глас подозренията на Ундерман, но тези подозрения все още не бяха станали негови.

Джейк не каза нищо. Нямаше никакво желание да влиза в дискусии.

— Джейк — започна Ундерман с покровителствения тон на доктор от психиатрична клиника. — Трябва да си дадеш сметка, че трагичната смърт на Мариана е влязла в болезнена комбинация с травмата от инцидента при Сумчун и смъртта на твоите „дантай“ в къщата на „О-хенро“… Това е тежко бреме за съвестта на всеки, дори на човек като теб… Ако се предадеш без повече усложнения, аз мога да ти обещая, че срещу теб няма да бъдат повдигнати никакви обвинения. Ще бъдеш разпитан и освободен, всичко ще се забрави…

Джейк почти не можеше да познае човека, който го беше вербувал за Агенцията, който лично го беше подготвял из гористите хълмове на околността. Беше коренно променен от властта. Мечтата на живота му, реализацията на всичките му блянове… Може би отговорността е прекалено голяма, и по-силни хора от Ундерман се бяха огъвали под нейната огромна тежест… А може би просто старееше от напрежението на двойствения живот.

Донован мълчеше и това също пробуждаше любопитството на Джейк. И той не отделяше поглед от него, но за разлика от Ундерман, в неговите очи нямаше страх. Беше напълно спокоен, сякаш все още човъркаше старата си кола.

Джейк го гледа известно време, после отново насочи вниманието си към Ундерман. Директорът се беше възползвал от кратката пауза и в ръцете му вече имаше пистолет, насочен в гърдите на неканения гост. Джейк беше принуден да вземе светкавично решение.

Действието е пречистена форма на намеренията и техен конкретен израз…

Тази мисъл на Фо Саан се преплете с убеждението, до което беше стигнал още в апартамента на Блис: Човекът, изпратил ликвидационния екип, е познавал прекалено добре както Мариана, така и мен… Ундерман.

Пистолетът гръмна, но Джейк вече не беше там, накъдето беше насочено дулото му. Тялото му се стрелна високо във въздуха, кракът му се стовари върху гърдите на Ундерман с огромна сила.

Двамата отлетяха към далечната стена, главата на Ундерман се удари в пода, тътенът беше смразяващ. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по килима към средата на помещението. Джейк му нанесе два саблени удара в бъбреците, лицето на Ундерман се сгърчи от болка.

— Не мърдай!

Джейк замръзна на място. Донован беше насочил пистолета в главата му.

— Ще стрелям при първото ти движение! — хладно предупреди той.

— В Агенцията действа предател — промърмори Джейк. Беше абсолютно спокоен, отработил отдавна настъпването на този миг в съзнанието си. Пред очите му се появиха Мариана и Дейвид Ох, духовете им крещяха за възмездие. Но сърцето му остана глухо, в душата му цареше пустота. — Предполагам, че и ти си стигнал до същото заключение. Дейвид Ох беше ликвидиран, защото откри компрометиращи материали в паметта на компютъра, същата участ е споделил и Столингс…

Ясно видя смаяното изражение в очите на Донован. Беше объркан, недоверието се бореше с неоспоримите факти.

— Хенри мисли, че именно ти си предателят — дрезгаво промърмори той.

— И аз съм убил Дейвид Ох, така ли?

— Знаем, че за четири дни си ликвидирал четирима служители на Агенцията!

— Те убиха Дейвид Ох малко преди двамата да се срещнем. После започнаха да преследват и мен.

— Съвсем нормално. Ти беше обявен за смъртно опасен и трябваше да бъдеш ликвидиран.

— Кой ме обяви за такъв?

Донован не отговори, но очите му неволно се плъзнаха по посока на Ундерман.

— Пресвети Боже! — изстена той и заплашително насочи пистолета в лицето на Джейк. — Разкарай се оттам!

Джейк се подчини.

Донован пристъпи към неподвижното тяло на Ундерман, разхлаби яката на ризата му и постави пръст върху сънната артерия. Пулс нямаше.