Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Стигнаха върха на разсъмване. Звездите бяха близко, но на изток вече започваха да избледняват. Останалата част от небесния свод беше все така тъмна и величествена.

— Легни — прошепна Фо Саан. — Затвори очи.

Джейк мълчаливо се подчини.

— Ще прогониш смъртта, само ако успееш да натрупаш енергията, необходима за приложение на всичко научено — продължи Фо Саан. — Тренировката е едно, бойното поле — съвсем друго. За да оцелееш там, трябва да владееш до съвършенство елементите, които съставляват „ки“ — бързина, ловкост, гъвкавост на тялото и духа.

Сила, енергия, мощ…

Джейк не чу, а по-скоро усети думите му, клепачите му останаха плътно стиснати.

— Ти вече не си дете, не си бебе…

Дали Фо Саан повтаря тези думи нарочно? Джейк не беше в състояние да определи това.

— Трябва да започнеш от самото начало. Трябва да овладееш основните елементи на живота и никога да не се разделяш с тях.

Джейк отвори уста да извика, но от гърлото му не излезе нито звук. Върху гърдите му легна тежък камък, заплашвайки да го смаже. Клепачите му неволно потрепнаха.

— Не отваряй очи — предупреди го Фо Саан и той се подчини.

— Не мога да дишам — оплака се едва чуто той. — Ще умра…

— На гърдите ти има камък — каза Фо Саан. — Огромен и тежък камък. Вероятно се е откъртил от скалата по време на пролетното топене на снеговете…

— Не мога да дишам!

— Значи трябва да се научиш да дишаш отново — каза Фо Саан и Джейк изведнъж разбра смисъла на думите, които повтаряше учителят: Вече не си дете. Вече не си бебе… В гърдите му не остана капчица кислород. Тежестта смазваше гърдите му — сякаш го притискаше великата Шан. Трябва да започнеш всичко отначало…

— Може би ще попиташ защо не те уча да дишаш отново на някое тихо и спокойно място — продължи Фо Саан. — Някъде, където има прохладен ветрец и разполагаме с всичкото време на света… — Гласът му беше тих като писък на комар. — Ще ти отговоря така: сега характерът на урока е друг. Сега става въпрос за инстинкт. Когато те нападнат, ти ще действаш по инстинкт, той ще ръководи дишането и мускулната ти енергия. Ако „ки“ го прекъсне, ти ще умреш.

Затова трябва да овладееш дишането в момент на защита и нападение, да поддържаш гъвкавостта на мускулите си и могъщия поток на „ки“. Сега си обект на нападение. Дишай!

Гласът потъна в нощта, пред очите на Джейк се появиха яркочервени кръгове. Той напразно се питаше откъде изскочиха те, на какво се дължи ослепителното им сияние. Сърцето му блъскаше като чук, огромната тежест смазваше гръдния му кош, ушите му писнаха. Ще умра, отчаяно си помисли той.

После дойде движението. Не можеше да определи дали се движи тялото или духът му. Изведнъж се озова на свобода, увиснал свободно в пространството. Болката изчезна, до ушите му достигаше тихо бълбукане, сякаш от невидим поток… Това ли е „ки“, за което говореше Фо Саан?

Джейк насочи поглед към тънкия сребърен лъч, който пронизваше гъста, девствена гора. После тръгна по него, по самия му ръб…

Изкачваше се нагоре. Колкото повече вървеше, толкова по-голяма ставаше силата му. Мускулите му възбудено потръпваха, сякаш галванизирани от неизвестна вътрешна енергия.

Изкачваше се нагоре, все по-високо и по-високо… Тежестта изчезна, някъде дълбоко долу се разнесе тътенът на голямата скала. Дробовете му се напълниха с кислород, гласът на Фо Саан отново се появи:

— Успя да обединиш природните стихии и вече отново дишаш…

Джейк отвори очи. Първите лъчи на слънцето бяха запалили величествен пожар на хоризонта, той най-сетне получи възможност да огледа планината, в която се беше преродил…

Тони Симбал се настани пред терминала на главния компютър на Администрацията за борба с наркотиците и започна да събира наличната информация за Енкарнасион — един град в югоизточната част на Парагвай. По сведения на Тренъди именно там е бил ликвидиран Питър Кърън. Информацията съвсем не съдържаше обичайните данни — население, природни, условия, земеделие, климат и други подобни. Тези данни спокойно би получил и от Британската енциклопедия, която можеше да ползва във всяка библиотека.

Файловете на главния компютър съдържаха информация за този географски район от 1947 година насам, при това съвсем основателно. Някъде по това време започва промяната на редица латиноамерикански страни, включително Парагвай. Определени политически лидери внезапно придобиват необикновена мощ, армиите им стават по-големи и по-добре въоръжени. В тези страни за изключително кратко време се инжектират огромни капитали. В рамките на пет години процъфтява нова промишленост, забелязва се необикновено оживление в търговията. Според международните стандарти, голяма част от този бизнес е не само нелегален, но и незаконен.