Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Не… Не се чувствам добре…

Стегна се и успя да се изправи на крака. Тялото й леко се олюля.

— Ще ме извиниш, нали?

Вкопчи се в парапета и направи безуспешен опит да повърне.

— Съкровище!

Искаше да прекрати на всяка цена това ужасно чувство на раздвоение. Не можеше да бъде на две места едновременно. Небето над Южнокитайско море кънтеше от животински крясъци…

Какво става с мен? Стисна главата си с две ръце, сякаш за да задържи „ки“, което напусна душата й и се устреми към бездънния океан. В ушите й нахлуха звуците на дивата, неземна симфония. И тя слушаше, слушаше…

— Изкуството е истина — казваше Фо Саан. — Изкуството се ражда от нищо — лист хартия или бяло платно. Изкуството може да се определя единствено от чувствата, които събужда в душата на зрителя. То не внушава нищо, не претендира за нищо. То е един от Великите владетели на живота — като реките и океаните. Силата му е скрита, но безкрайна…

Фо Саан беше човекът, който научи Джейк да владее тялото и душата си. Появи се в живота на седемгодишното момче внезапно, но остана завинаги. А Джейк никога нямаше да разбере, че това е станало по волята на Ши Зи-лин… Защото и Фо Саан беше част от „юн-хюн“ — Вътрешния кръг, макар и по собствен, доста необикновен за останалите начин. Задачата му включваше обучението и на Блис — момиченцето, с което играеше Джейк.

Фо Саан му разкри тайната на „чам хай“ — първата фаза на дългото потъване към съвършенството… Към „ба-мак“…

— Ще дойде време, когато ще получаваш ценна информация от мрака — обясняваше той на младия си ученик. — Може би ще откриеш врага, може би — не… Но във всички случаи намеренията му ще останат загадка за теб… Ще замахнеш насам, после в обратна посока… Но няма да улучиш, защото ще се биеш със сенките…

— Тогава ще имаш нужда от помощта на моето слово, чрез него ще откриеш скритата сила, обладавана от Великите владетели на живота, ще се слееш с тях…

Тези думи се появиха в съзнанието на Джейк, когато сподели с Трите клетви намерението си да замине за Япония. Тревогата за съдбата на Микио Комото беше една от главните причини за това решение, но едновременно с това Джейк си даваше ясна сметка, че целта на неизвестния противник е самият „юн-хюн“. Не знаеше кои са враговете му, не можеше да отгатне и намеренията им. Предсказанието на Фо Саан започна да се сбъдва. Той му се подчини и напусна Хонконг — арената на бойните действия. Така и неговата сила остана скрита… Сега му оставаше само едно — да се надява, че ще се слее с Великите владетели на живота…

Сънуваше блестящите като копчета очи на Фо Саан почти през цялото време на полета. След смъртта на баща си не беше мигнал, битката с японския „дантай“ изсмука и последните остатъци физически и духовни сили от организма му. Не можеше да разбере защо в убийството на баща му се замесва японската мафия, не виждаше смисъл в подобен акт. Потръпвайки от ужас, той си даде сметка, че Микио Комото е единствената му връзка с престъпните картели на Япония. Дали покушението срещу Зи-лин не означава обрат в гангстерската война? Дали Микио е мъртъв, поразен от вражеска катана?

Фо Саан отново изплува пред очите му.

— Ти вече не си дете, следователно не си и в безопасност — промълви той, хвана го за ръка и двамата потънаха в нощния мрак. Небето беше обсипано с ярки звезди, които сякаш се стичаха към земята като поток от нешлифовани диаманти.

— Къде сме? — попита Джейк.

— В планината.

— Къде отиваме?

— Нагоре.

Вървяха дълго. Звездите над главите им следваха неизменния си път. Изплющяха криле, блеснаха гневни оранжеви очи, бухалът нададе смразяващ кръвта крясък и изчезна в тъмната нощ. Мъжът и момчето едновременно чуха предсмъртния писък и острото хрущене на строшени кости.

— Тук живеят „днех лунг“ — земните дракони, най-могъщите създания на света — прошепна Фо Саан. — Тук, от Шан, черпят своята сила…

— От тази планина или от всяка друга? — попита Джейк.

— Питай водите и ветровете.

— Фен-шуи…

— Да. Фен-шуи — изкуството на геомансията, способността да разгадаваш тайните на природата от земята и въздуха, огъня и водата, металите… Петте основни елемента. — Привел гръб, Фо Саан неуморно крачеше нагоре по стръмната пътека. — Земята съдържа „ки“, точно като всеки от нас… „Ки“ е една огромна спирала. Понякога се вие надолу, към центъра на земята, понякога изригва нагоре — към долините, реките и потоците… И към Шан, великата планина. Изобщо към местата, на които човекът иска да се засели…