Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Да имаш деца, означава да си благословен, Джин Канже… — Само в този случай произнасяше пълното му име. — Децата са най-важното нещо на света. След смъртта на първата ми жена многократно се опитвах да създам поколение. Смених три жени, имах и една любовница с прекрасна кожа… Надживях ги всичките, но нямам с какво друго да се похваля… Нито една от тях не беше в състояние да зачене…

— Проклетите доктори, чумата да ги тръшне дано! — по лицето му се изписа видимо вълнение. — Никой нищо не успя да разбере! Жените ми бяха здрави и способни да раждат, аз също. Бях пълен с мъжка сила чак до осемдесетгодишна възраст! И въпреки това нямам деца!

Ти не знаеш какво е това чувство, Джин Канже. И слава Богу. Ти не носиш моето проклятие…

Сълзи ли проблясват в очите му, запита се Джин Канже. Напълно възможно. Хуайшан Хан дълбоко се вълнуваше от липсата на свое поколение, макар че всеки друг на неговата възраст и в неговото положение би се отпуснал и успокоил, доволен от смъртта на врага си.

Но това не се отнасяше за Хуайшан Хан. Той винаги искаше повече. Сега си бе наумил да унищожи и сина на Зи-лин. Детето на своя враг…

— Аз нямам време да мисля за деца — предпазливо подхвърли той. — Умът ми е изцяло запълнен с други неща. Най-вече с Хонконг…

— Още едно проклятие! — изръмжа Хуайшан Хан. — Това противно гнездо на капиталистическа алчност е срамно петно върху лицето на Китай! Проклет да е Ши Зи-лин за своите машинации там, дано се провали в десет хиляди чистилища! Как изобщо е възможно да се твърди, че пътят за спасение на Китай минава през Хонконг! — съкрушено поклати глава, гласът му стана още по-мрачен: — Колко дълбоко се заблуждават хората… При това хора с влияние и авторитет. Хора, които са длъжни да разпространяват истината…

— Ши Зи-лин се мислеше за Небесен страж на Китай! — изсмя се той. — Какъв идиотизъм! Каква заблуда! Изпрати близките си в Хонконг, опита се да им прехвърли широките си правомощия. Как е възможно това? Да имаш толкова власт и да я прехвърляш в чужбина! Каквото и да говорим, каквото и да казваме , че ще предприемем — едно нещо е ясно: Хонконг ще си остане Хонконг. Едно чудовище, създадено от „чуждестранните дяволи“ по свой образ и подобие. Едно дълбоко корумпирано чудовище. Да се опитваме да го променим, означава да си губим времето. Много по-добре е да му обърнем гръб и да забравим, че съществува.

Храната отдавна изстиваше на масата, но Хуайшан Хан не я забелязваше. Джин Канже умираше от глад, но не смееше да хване пръчиците преди по-възрастния мъж. Нито пък можеше да му напомни за какво са тук… Беше принуден да мълчи и да слуша. Нямаше нищо против, тъй като се докосваше до истинската, безграничната власт… А затова докосване би се лишил от далеч повече неща, отколкото от една скромна вечеря…

— Защо Джейк Ши още е жив? — попита със заповеднически тон Хуайшан Хан. — Защо се отлага моето отмъщение?

— Полковник Ху има нужда от още малко време — поясни Джин Канже. — По думите му, нашата малка праскова все още не е узряла… — очите му не се отделяха от лицето на Хуайшан Хан: — Предварително ви предупреди, че манипулацията на човешкото съзнание не се вмества в никакви срокове. А вие казахте, че…

— Достатъчно чаках! — прекъсна го гневно Хуайшан Хан. — Предай думите ми на полковник Ху!

Все по-често му се случваше да изгубва чувството си за време и пространство, понякога Джин Канже имаше усещането, че старецът живее в друг, далечен свят. Но откъде произтича безграничната му власт, ако наистина е така? Този човек притежаваше богатства, които са немислими за нито един китаец на света. Откъде са дошли те? На този въпрос Джин Канже безуспешно търсеше отговор в продължение на години !

— Нашата малка праскова е скъпоценна — промълви той. — И двамата знаем това.

— О, да! — усмихна се Хуайшан Хан. — Нашата малка и опасна праскова! Нашето котенце! — После усмивката му се стопи, очите му станаха мрачни. — Защо едва сега възниква въпросът за нейната диспозиция? Нали всичко беше планирано предварително?

Джин Канже с мъка прикри досадата си. Нещо в главата на стареца не беше наред, вероятно заради напредналата му възраст. Не е изключено да страда от болестта на Алцхаймер или от други подобни заболявания на мозъка. Какво ще стане с плановете му, ако изведнъж вземе да умре? Каква ще бъде наградата за него, Джин Канже, положил толкова усилия за успешното провеждане на операцията? Хуайшан Хан го третира като слуга, но той иска да получи част от съкровището му… Просто защото го заслужава !