Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— На кого тогава?

— Точно това искам от теб — да ми позволиш да го открия!

Моника се поколеба само за миг, после кимна и попита:

— Коя агенция?

Компютрите на ФБР и ЦРУ се оказаха безполезни. Но в ЦРУ действаше и СЕН — Стратегическият екип за борба с наркотрафика, който разполагаше с отделна компютърна мрежа.

— Я остави на мен — избута го от клавиатурата Моника. — Файловете на СЕН са като минни полета. Онези параноици само чакат някой да поиска информация, за да вдигнат обща тревога.

— Има ли начин да се избегне това?

— Зависи какво търсим.

— Все същото — командировки, отпуски… Пръстите на Моника затичаха по клавиатурата. Появяваха се файлове, после бързо изчезваха.

— Нищо — обяви след известно време тя. — Няма съвпадения нито в отпуските, нито в командировките.

— Виждам — мрачно изръмжа Симбал.

Моника понечи да се изключи от мрежата на СЕН, когато в ъгъла на екрана започна да пулсира електронен знак за внимание.

— Това пък какво е? — изви вежди Симбал.

— Сега ще разберем — отвърна Моника и натисна няколко клавиша в бърза последователност.

— Неплатен отпуск — промърмори Симбал. — Исусе Христе!

— Датите съвпадат — отбеляза Моника. — Отпускът е взет два дни след заминаването на Питър за Парагвай.

— И още не се е върнал — възбудено добави Симбал. — Дай данни за тоя Едуард Мартин Бенет!

— Няма.

— Прехвърли се на „Личен състав“.

Моника бързо смени файловете.

— Охо, този е миниран! — предупреди тя. — Ще потърся начин да се вмъкна… — Стори го точно след дванадесет минути. — Ето ти го досието на Бенет… — Екранът се запълни от информация:

Бенет, Едуард Мартин, роден на 13.03.1936 в Дюлът, Минесота. Родители…

— Това можеш да го прескочиш — обади се Симбал.

Образование: основно училище „Сидън“, гимназия „Фит Симънс“. На 04.01.1950 постъпва в подготвителен колеж „Варли“ във Вали форд, Пенсилвания. Дипломира се в Йейл през 1956, доктор на науките, специалност „Бизнес администрация“. Член на футболни клубове „Свим“ и „Лакрос“, член на клуба „Адски огън“…

— Стоп! — възбудено извика Симбал. — Този тип е бил състудент на Питър в Йейл!

— Съвпадение?

— И двамата са членували в клуба „Адски огън“!

— Това важно ли е?

— Може би — неохотно отвърна Симбал, а в паметта му изплуваха подробностите за пръстена с печат, които му разказа Тренъди.

Моника се изключи от компютъра на СЕН и премина на разписанията на авиокомпаниите.

— Два дни след заминаването на Питър — предупреди я Симбал.

— Това може да ни отнеме доста време — поклати глава Моника и започна да работи с клавиатурата.

— А може и никак! — отвърна Симбал и заби пръст в екрана: — Ето го!

Полет 107 НА „Пан Ам“, летище „Джон Кенеди“. Час на излитане 11.00. Час на кацане 19.00. Бенет, Едуард Мартин.

— Мексико сити — промърмори Симбал.

Пръстите на Моника продължаваха да тичат по клавишите.

— Няма пряка връзка с Парагвай — обяви тя. — Но за сметка на това има полет за Буенос Айрес! — Неволно си затананика под нос, после разочаровано добави: — Но него го няма в списъка на пътниците…

— Нормално — кимна Симбал. — На негово място и аз нямаше да бия камбаната…

— Ето! — извика Моника, заразена от вълнението на Симбал. — Името му отново изскочи! Напуснал е Мексико седмица след смъртта на Питър. Полет до Сан Франциско. Един ден престой и хваща самолета за Маями.

— Още ли е там?

Моника натисна няколко клавиша и поклати глава:

— Няма информация да е излетял в друга посока.

Изключиха компютъра и напуснаха сградата.

— Бих искала да се върнеш с мен — промълви тя, докато той й помагаше да облече палтото си.

— Семейните задължения преди всичко — промърмори Симбал, продължавайки да мисли за други неща. И най-вече за един тип на име Едуард Мартин Бенет, който се намираше някъде в Маями. — Не си виждала братовчедка си цяла година, нали?

— Горе-долу — кимна Моника, спря се на прага и го погледна с блеснали очи: — Доколкото разбирам се готвиш да пътуваш за Маями…

Той мълчаливо излезе. Моника го последва, като преди това не забрави да заключи вратата. Нощта беше необичайно топла. От мястото си виждаха величествения паметник на Джордж Вашингтон, окъпан от светлината на прожекторите.

— Не искам повече да ме лъжеш, Тони!

— Е, добре — кимна той. — Заминавам.

— Бенет ли е нашият човек?

— Ще разбера на място.

— Защо този път не оставиш мръсната работа на някой друг?