Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Нещата могат да се подредят чудесно. Те очевидно искат да запазя мястото си. Познатият враг е далеч по-безопасен от непознатия. А и аз вече ги измамих с номера в „Саут-ейша“…

— О, да — кимна Неон Чоу. — Както вече ти докладвах, подозренията за кражбата на Тек Яу падат върху теб…

— Чудесно — кимна той, а умът му продължаваше да чертае границите на новия план. „Не само ме подозират за кражбата, но си мислят, че тя е върхът на плана ми да ги разбия!“, доволно си помисли Блустоун. — Сега ме слушай внимателно — погледна красивата си събеседница: — Имам начин да се справя с последиците от разкритата ми самоличност. Но за това трябва да те направя двоен агент. Ако спечелиш доверието им, може би ще получа възможност веднъж завинаги да разбия „Интер-ейша трейдинг“ и онези, които стоят зад нея.

— Имам още новини — каза Неон Чоу.

— Да не би да си открила кой стои зад убийството на Ши Зи-лин?

— Забрави затова! — бързо отвърна Неон Чоу. — На стареца му видяха сметката някакви бандити от Якудза, вероятно врагове на приятеля на Джейк… Забравих му името. — Отмести празната си чаша и възбудено продължи: — Това, което ще ти кажа, е далеч по-важно. Вечерта, в която празнувахме рождения ми ден, аз накарах Трите клетви да се разприказва за „юн-хюн“… Целта им е по някакъв начин да създадат общи интереси между част от тукашните тайпани и управниците на Континентален Китай…

— Какво говориш? — смаяно я изгледа Блустоун. — Нима не знаят, че това ще предизвика сблъсъци между Хонконг и Пекин?

— Прекрасно го знаят.

— Невъзможно! Дори след 2047 година, когато Китай глътне Колонията, представителите на свободния бизнес ще се противопоставят на комунизма до последния си дъх!

— Според моята информация, комунизъм изобщо няма да има — отвърна Неон Чоу. — Вместо това ще бъде създаден единен Китай. Една политическа система, една икономическа система. И тези системи положително няма да имат нищо общо с комунизма…

Блустоун отдавна разполагаше с тази информация, но винаги се стремеше да проверява сведенията си от различни, напълно независими източници. На това го беше научила Даниела Воркута и резултатите винаги бяха повече от добри.

Шпионажът не е игра за аматьори, помисли си Блустоун, забил тежък поглед в лицето на Неон Чоу. Само опитните професионалисти могат да оцелеят в тази игра…

Полковник Ху беше майстор в своята работа. Забравила за времето и пространството, Ки-лин плуваше в лепкавата безкрайност.

Джин Канже го беше предупредил, че пациентката е твърда, притежава силен дух и желязна воля. И без съмнение — могъщо „ки“. За да постигне успех в трудното начинание за умствено моделиране, полковникът предварително трябваше да опознае състоянието на „ки“ в душата на пациента. Защото „ки“ може да промени всичко, дори най-изтънчените методи.

Това беше наблюдавал по време на престоя си в Камбоджа. Червените кхмери, на чиято страна действаше, прибягваха до доста груби форми на умствено моделиране. С тях се работеше трудно, полковник Ху бързо се отказа да им дава съвети. Човек не може да води диалог с фанатици, може само да им говори . И да се надява, че ще го чуят.

По време на престоя си в Камбоджа полковник Ху се научи да мрази кхмерите. Едновременно с това се възползваше от познанията им, тъй като те притежаваха някои наистина забележителни техники за обработка на врага. Същевременно обаче ги ненавиждаше, проклинаше всяка минута, която прекарваше на тази окъпана в кръв земя.

На практика полковник Ху изпитваше ужас от тях. Но това си знаеше само той, признаваше го рядко — в онези самотни запои, които редовно си позволяваше в късните часове на нощта. Кхмерите не разсъждават, а действат — по-скоро като роботи. Програмирани са да убиват, само в редки случаи се възползват от умствения потенциал на жертвите си. Полковник Ху познаваше много фанатици, тъй като в онези години и Китай беше пълен с тях. Но идеологическият фанатизъм на Червените кхмери не можеше да бъде сравняван с нищо.

В съзнанието му завинаги останаха запечатани вонята на изгоряло месо и подпалени коси — най-често срещан резултат от животинското варварство на кхмерите. Всеки час и всяка минута от пребиваването му в Камбоджа бяха пропити от тази воня. След известно време се научи да живее с нея, както се беше научил да понася и примитивната жестокост на тези хора.

Полковникът пиеше именно за да потисне ужаса, който подобно поведение събуждаше в душата му. Когато най-сетне го отзоваха и той се прибра у дома, първата му работа беше да се огледа, а след това да притисне устни до напуканата земя на родината.