Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Ръката й се вдигна в най-простия жест на света. Чист, някак академичен… Пръстите й се обвиха около главичката на свещения му орган. Докосването беше толкова наелектризиращо, че полковник Ху подскочи и изведнъж остана без дъх. Съпротивата го напусна и той покорно се остави в ръцете й.

В същия момент навън заваля, тежките дъждовни капки започнаха да блъскат по стъклата, вятърът подкара зловещата си песен.

Полковник Ху усети как копчетата на панталона му се отварят едно по едно, топлината се усили. Вдигна ръце и започна да разкопчава блузката на Ки-лин. Беше от обикновена памучна материя, също като широкия й панталон с ластик вместо колан. Нямаше нищо общо с облеклото на затворниците — това също влизаше в плановете за психологическата й обработка.

Оголи твърдите й гърди в мига, в който пръстите й се увиха около извадения му член. Потръпна и я притегли към устата си. Засмука първо едното зърно, после другото…

Ки-лин навлажни длан с език и манипулациите й станаха наистина влудяващи. Буря се надигна в гърдите на полковник Ху. Много по-силна от тази, която бушуваше зад прозореца. Обзе го непреодолимото желание да докосне голите й бедра, но пръстите му се оплетоха в шнурчето на колана. Ки-лин изчака малко, после му помогна.

Свлече панталона си, без да докосва земята. Остана само по блузка, разкопчана на гърдите. Това накара полковник Ху буквално да полудее, свещеният му орган затрепери по-силно дори от ръцете му.

Погали бедрата й и изведнъж откри, че са топли, а не мраморно студени, както беше очаквал. Мазолестите му длани с наслада се плъзнаха по гладката и мека кожа. Докосна кадифето между краката й, от устата му излетя възбудено стенание.

Ки-лин се залови за работа. Пръстите й нежно докосваха върха на члена му, бавно и с безкрайно търпение го насочваха към пламналата й женственост. Опря го там и застина.

Усещаше единствено възбудените му пулсации.

Полковник Ху отново простена, свещените му торбички станаха тежки като олово. Ръцете й се плъзнаха по гърдите и раменете му, влажните й устни докоснаха за миг шията му. Тялото му се разтърси, кръвта нахлу в зачервения му пенис като пенлив поток.

Усети пръстите й в ушите си и разбра, че вече не може да се сдържа. Нададе дрезгав вик, тазът му се стрелна нагоре. Вкамененият му член започна да прониква в нея с влудяваща лекота.

В същия миг хватката на Ки-лин стана страшно болезнена. Държеше главата му между дланите си, лакътят на лявата й ръка притисна лицето му. Дясната се възползва от опората на раменната кост и рязко натисна. Главата му се завъртя.

Вратът му би трябвало да бъде строшен. Ки-лин изпълни хватката от „гон лоу-фу“ абсолютно правилно — точно както я бяха учили. Но по ирония на съдбата полковник Ху оцеля благодарение на страстта си. Рязкото повдигане на таза доведе до изменения в разположението на цялото му тяло. Вратът му изпука, но вместо да утихне, той гневно започна да ругае. Ки-лин усети как вътрешностите й се превръщат в желе.

Ушите на полковника писнаха, погледът му се замъгли. Някъде из нервната му система пулсираше нетърпима болка. Почти изпадна в шок, реакциите му бяха бавни и разконцентрирани, главно поради силния приток на кръв към слабините му.

Въпреки това моментално си даде сметка какво става, в съзнанието му звънна гласът на Джин Канже: Опасна е като отровна змия!

Ръцете му се оказаха притиснати от стегнатите й бедра. Направи опит да ги освободи, остра болка прониза шийките му прешлени. В главата му с нова сила екна хорът на обречените — сякаш плачеха агнета, видели касапския нож. Пред очите му блесна жълтеникавото небе на Камбоджа, прорязано от смъртоносните чадъри на напалма и вихрения блясък на трасиращите куршуми и снаряди.

Положението му беше сериозно. Два пъти рискува живота си по време на престоя в онази прокълната страна. Но и двата пъти съдбата се оказа благосклонна към него. И сега няма да умре, полковникът беше убеден в това. Стегна мускули, измъкна дясната си ръка и й нанесе тежък удар в гърдите. Тя извика от болка, но тялото й беше подготвено да поеме удара.

Полковник Ху имаше чувството, че юмрукът му попада в торба цимент. Погледът му се проясни, но все още му се гадеше, а пред очите му се въртяха червени кръгове.

Най-странното беше, че членът му продължаваше да е дълбоко в нея, прониквайки още по-навътре благодарение на начина, по който се огъваха телата им. Болката не оказа никакво влияние на твърдостта му и това най-много го учудваше. Удари я в корема, но размахът му беше слаб, тъй като телата им бяха прекалено близо.