Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Освободи другата си ръка и й нанесе силен удар в гърдите. В същия момент ръцете й се насочиха към главата му и той разбра, че нападението ще бъде повторено. Стегна се да го посрещне. Намираше се в неизгодна позиция, тъй като беше полулегнал и голяма част от мускулите му се оказаха блокирани. А и тя беше успяла да нанесе значителни поражения на нервните възли по шията му.

Полковник Ху насочи палеца си към меката плът, покриваща вдлъбнатината на ключицата й. Търсеше сънната артерия, но тя рязко се дръпна. Ръцете й стиснаха слепоочията му.

Той отвори уста, направи опит да преглътне, почти прехапа езика си. Задави се и започна да кашля, устата му се напълни с кръв.

Усили натиска си и чу пропукването на тънката кост. Тя изкрещя от болка и заби лакът в очите му. Макар и зашеметен, полковник Ху продължи движението на ръката си. След миг напипа оголената й шия, в душата му нахлу тържество. Сънната артерия! Натисна с цялата си сила и усети как тежестта в слепоочията му намалява.

После го връхлетя болката. Заслепяващо силна, страхотна! Появи се между краката му и бързо тръгна нагоре. След миг сърцето му се оказа стиснато в стоманен юмрук.

Палецът му омекна и Ки-лин получи възможност да избере мястото на удара си.

Ръбът на дланта й го улучи в слепоочието, тялото на полковник Ху се изви като дъга, сякаш улучено от светкавица. Ки-лин бавно слезе от него и започна да обува панталона си. Очите й нито за миг не изпускаха лицето му. Закопча блузката си, намръщи се от болката в счупената костица, после бавно напусна стаята.

Навън валеше като из ведро, чести светкавици посребряваха гъстите дъждовни струи. Тя знаеше къде да намери пистолета на полковника. Извади го от чекмеджето на масичката и провери пълнителя. Беше зареден догоре. Тикна оръжието в колана си, после се наметна с куртката му и излезе.

Останал сам, полковник Ху бавно се свлече от стола. Падането го посъживи, но главата му остана неестествено извита на една страна. В ушите му се появи звук на течаща вода, сякаш някой беше развъртял крана на чешмата.

Не беше в състояние да стои прав, не можеше и да седи. Оставаше пълзенето. Стигна до отворената врата бавно, с цената на огромни усилия. Зрението му се проясняваше за броени секунди, през останалото време виждаше ясно само лагера на Червените кхмери, в който беше изкарал почти две години от живота си. Чуваше груби гласове, наподобяващи вой на гладни вълци, тътена на бомбите… По кожата си усещаше лепкавите късчета топла човешка плът, разкъсана от прякото попадение…

Пред очите му се появи дълга редица пленници. Стояха на колене, с източени напред оголени вратове. Това бяха жертвите на Ангка — тайнствената организация на Червените кхмери, за която се разказваха легенди. Убиваха ги един по един, с изстрел в тила. Това е милостиво избавление, уведоми го една ухилена маймуна с петлици на лейтенант.

— Преди време, когато все още се борехме за власт и нямахме вашата цинична подкрепа, ние пестяхме куршумите и изпълнявахме смъртните присъди с тояги… — изплю се в калта и добави: — Така беше по-добре, защото поддържахме физическата годност на войниците си…

Полковник Ху умираше. Дъждът обливаше сгърченото му тяло, но той не усещаше нищо. Съзнанието му ту се проясняваше, ту отново потъваше в яркия пурпурен огън на болката. В промеждутъка между двете той изведнъж разбра, че шуртенето на водата, което го преследваше навсякъде, всъщност звучеше вътре в него… Дробовете му тежаха, поемайки глътки въздух с цената на огромни усилия.

Сви се на земята, пръстите на краката му задраскаха в калта. Това беше последният звук, който долетя до слуха му. Но той беше доволен, защото стоновете на обречените най-сетне започнаха да затихват и в душата му нахлу така жадуваното спокойствие…

Пътуването от летище Нарита до центъра на Токио отне почти три часа. Модерните магистрали бяха задръстени от коли, но това беше нещо съвсем нормално за съвременна Япония. Когато таксито най-сетне стовари Джейк пред хотел „Окура“, той беше толкова изтощен, сякаш беше летял през океана за втори пореден път.

Носачът се зае да разопакова багажа му, а Джейк хвърли върху леглото купчината вестници, които беше купил на летището. Всички без изключение отразяваха гангстерската война на първите си страници. Полицията работеше денонощно, но, както обикновено става в страните без опит в борбата с насилието, резултатите от дейността й бяха отчайващи.

По изрично искане на министър-председателя Накасоне в борбата срещу престъпността беше включена и специална антигангстерска групировка на полицията. Тя извършила серия от арести, последният от които рано сутринта, но в мрежата й попаднали предимно дребни риби. Оябуните на Якудза действаха на свобода и „Асахи Шимбун“ беше публикувал гневна статия срещу некадърността на полицията.