Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Прав си — кимна Макена. — От размера на тази сума ще зависят мащабите на евентуалната паника сред вложителите.

— Точно така.

— Нещата са потулени дълбоко и това също е един многозначителен факт. Ако наистина изпитват недостиг от средства за текущи операции, те са напълно прави да пазят тайна…

— Защо толкова те интересува финансовото състояние на „Саут-ейша“? — попита Голямата стрида. Той, естествено, знаеше точната сума на кражбата, но не виждаше защо трябва да я споделя с Макена.

— Това не ти влиза в работата, приятелче! — отряза го австралиецът. — Искам от теб да разбереш точната сума, при това бързо!

— Да не съм ти момче за поръчки? — хладно го изгледа Пок.

Макена се приведе над масата. Лицето му се зачерви, в очите му блеснаха онези безумни пламъчета, от които партньорът му в австралийската пустиня беше потръпнал.

— Слушай ме внимателно, приятелче! — изръмжа той. — Държа те в ръцете си и ти прекрасно го знаеш! Всеки момент мога да те арестувам по няколко обвинения, като най-лекото от тях ще е опит за подкуп на служител на Нейно величество кралицата!

— Но така ще обвиниш и себе си — напомни му Пок.

— Твоята дума срещу моята! — изсмя се Макена. — На кого ще повярват според теб? Поне в Хонконг няма съдия, който да застане на твоя страна! Използвай главата си, приятел. Бъди послушно момче и играй по правилата. Ако ме слушаш, всичко ще завърши добре. Ясно ли е?

— Изпълних молбата ти — спокойно отвърна Пок. — Сделката ни е в сила и това ми е достатъчно. И без това се изложих на немалко рискове…

— Но не отчиташ най-големия! — изръмжа Макена. — Че вече си вързан за мен! Аз съм този, който поема всички рискове, ясно ли е? — Мухата забръмча над оцъклените очи, звукът се заби като шило в съзнанието му: — Аз съм бял, приятелче! Следователно силата е на моя страна!

В продължение на няколко безкрайно дълги секунди Голямата стрида не каза нищо. После стана на крака и хвърли няколко банкноти на масата.

— Лека нощ, лейтенант! И сбогом!

Даниела и Олег Малюта отидоха на балет. Постановката на „Спящата красавица“ беше великолепна, душата й се опиваше от прекрасната музика, изящната игра на актьорите и безупречния декор.

Дълбоко в себе си продължаваше да се пита защо Малюта я покани на това представление. Години наред той и съпругата му не пропускаха нито една премиера в Болшой театър, бяха се превърнали в нещо като част от декора. После жена му почина при неизяснени обстоятелства и той престана да посещава представленията.

Това се беше случило преди много години. Днес Малюта отново беше редовен посетител на Болшой, канеше със себе си различни знаменитости. Отпусната в креслото до него, Даниела се замисли за характера на този мъж.

Понякога беше сприхав и хаплив като стражево куче, готов да се заяжда с всички, способен да прибегне дори до физическо насилие. В следващия миг ставаше студен като лед, спокоен и сдържан. Но в това състояние беше още по-опасен.

Разбира се, Даниела нямаше никакво желание да го придружава където и да било. Далеч повече й се искаше да бъде с Михаил Карелин, който вече положително е приключил късния си разговор с Геначов.

Но нямаше как да откаже на Малюта. Никога не забравяше за компрометиращите снимки в сейфа му, там вероятно лежи и оръжието, с което беше убила Алексей. Без съмнение това убийство също бе документирано със снимки. Най-голямото й желание в момента беше да ги притежава заедно с онзи комплект, който доказваше интимната й връзка с Карелин. Защото ясно съзнаваше, че докато не унищожи копията и негативите, докато не открие неизвестния фотограф, съдбата й ще зависи изцяло от Малюта. Този човек притежаваше не само средствата за ликвидиране на политическата й кариера, но беше надникнал и в най-интимните тайни на личния й живот. Но най-много го мразеше, защото беше в състояние да я разплаче…

Чувството за безпомощност ставаше все по-силно, притискаше сърцето й с тежката си длан. На бюрото й се трупаха рапорти и анализи от огромна важност, но тя не им обръщаше внимание. Почти цялото й работно време минаваше пред терминала на служебния компютър, отчаяно търсеше някакъв пробив в бронята на Малюта. Но всичко беше напразно. От досието му научи, че на петнадесет години е бил считай за гениален младеж, ревностен марксист по подобие на родителите си. Бащата имал инженерно образование, но цял живот е бил на партийна работа, отзивите за нея бяха отлични.

Самият Малюта направил бърза кариера, по време на която безспорно си е създал и врагове. За съжаление, дори и да ги е имало, тези хора отдавна бяха напуснали сцената на властта. Смъртта на жена му преди дванадесет години беше може би единственото сериозно нещастие в живота му. Тя изгоряла жива в семейната дача в Звенигород — любимо място за почивка на интелектуалци и артисти в околностите на Москва.