Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Значи всичко е точно.

Тренъди духна в ръцете си да ги стопли, главата му леко се поклати:

— Би могло да стане, но…

И Симбал най-сетне разбра. Нещо не беше наред — усети го в отговорите на Макс още в първите минути на продължителната им следобедна среща, но едва сега всичко му стана ясно.

— Искаш да заместя Питър Кърън в операцията по тайното проникване в средите на „Дикуи“! — прошепна с невярващ глас той. — Искал си го още от самото начало!

— И да, и не! — вдигна ръце Тренъди. — Изслушай ме, преди да те е обзела типичната за всички ирландци ярост! А после можеш да кажеш „не“ и да си тръгнеш…

— Истината е, че за това разследване имам нужда от външен човек. Но това съвсем не означава, че държа точно ти да заместиш Питър. Той се добра до една доста любопитна информация, трябваш ми именно за нея…

— Веднага след заминаването на Питър открихме, че от служебната документация липсват едни… хм… доста парливи по характер документи…

— Кърън ги е задигнал, така ли?

Вятърът смени посоката си и започна да духа откъм реката. Тренъди потръпна и механично вдигна яката на лодена си.

— По всяка вероятност — да — неохотно кимна той.

— Можеш ли да ми кажеш какво по-точно е задигнал?

— Имена, явки, данни за агентурната ни мрежа…

— Господи Исусе!

— Това е положението, Тони — въздъхна Тренъди. — За подобен провал нашите приятелчета на Капитолийския хълм живи ще ни изядат! Дузина подкомисии на Конгреса си изкарват хляба от такива грешки…

Симбал се обърна да го погледне:

— Така ли наричаш това? Грешки?

— Името няма значение — нетърпеливо отвърна Тренъди. — Важното е нещата да се оправят, при това по най-дискретен начин! Ще ми бъде много неприятно, ако се разчуе… дори и в професионалните кръгове.

Явно има предвид Донован, бързо съобрази Симбал. Зад гърба им се появи вой на сирена. Симбал изчака отминаването на линейката и едва тогава проговори:

— Искам пълен достъп до компютъра на Администрацията за борба с наркотиците!

— Ще го получиш, Тони — кимна с лека въздишка Тренъди. После протегна ръка и стисна премръзналата длан на Симбал. Ръкостискането му беше изненадващо здраво.

Последните дъждовни капки бавно се плъзнаха по стъклото. Тишината в стаята се нарушаваше само от ритмичното пъшкане на респиратора.

Трите клетви си играеше с шнура на щорите, разрязвайки светлината на различни по ширина ивици. Имаше чувството, че е в затвор.

— Дано Боговете поразят враговете ни! — изпъшка на глас той и погледна към неподвижната Блис. Всяко механично вдишване и издишване на системата прорязваше сърцето му като остър нож.

— Шибаните доктори не знаят нищо! — продължи развълнувано той. — Безпомощни са, но си мълчат. Блис може да умре всеки миг, а те дори няма да разберат!

— Успокой се, чичо — вдигна глава Джейк. — Докторът каза, че рентгеновите снимки и енцефалограмата не показват нищо опасно.

— Защо тогава искат да й правят нови изследвания? Защо искат да окачат дъщеря ми на проклетите чуждестранни машини?

— Открили са известни аномалии в мозъчната дейност — отвърна Джейк.

— Това не го разбирам — тръсна глава Трите клетви.

— Докторите също.

— Ето, видя ли? — викна Трите клетви. — Значи съм прав!

— Трябва да се направят рутинни изследвания, чичо. Аномалиите не са опасни за живота, но все пак са причина за безпокойство…

— О, Буда! — простена Трите клетви и се отпусна на стола до високото легло. — Защо съдбата ни наказва, Джейк? Какви грехове сме имали в предишния си живот, за да си създадем толкова силни врагове в настоящия?

— Първо трябва да разберем кои са — напомни му Джейк.

— Нали каза, че Блис е видяла татуировките им?

— Иризуми — кимна Джейк. — Според нея нападателите са били членове на Якудза.

— Нищо не разбирам — въздъхна Трите клетви. — В Япония нямаме никакви врагове.

— Ако тя се окаже права, вече ги имаме — поклати глава Джейк, стана и се приближи до прозореца. Разноцветни ивици неонова светлина се преплитаха по тавана — като сложните татуировки „иризуми“ по гърбовете на японските мафиоти.

— В Япония се води жестока гангстерска война… Безпокоя се за съдбата на своя приятел Микио Комото, който е един от главатарите на Якудза…

— Допускаш, че нападението срещу нас има нещо общо с приятеля ти? — вдигна вежди Трите клетви.

— Защо не? — сви рамене Джейк. — Може би са дошли за мен и са убили баща ми от безсилен гняв…

Трите клетви не се остави да бъде заблуден.