Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Трябва да поддържаш радиоконтакти с него по време на моето отсъствие. Той трябва да бъде сигурен, че всеки момент може да напусне Русия и че каналът действа. Иначе ще постави под съмнение изпълнението на задачата си, а това не бива да позволим… Разбираш ли?

Сърцето на Трите клетви се изпълни с гордост.

— Разбирам отлично, Джуан — тържествено кимна той и облекчено въздъхна. В крайна сметка ще се окаже, че Неон Чоу греши. Дълбоко в себе си знаеше, че не може да бъде права, но въпреки това му стана приятно от доверието на Джейк.

— Ще отвориш този плик четиридесет и осем часа след моето заминаване — продължи да го инструктира Джейк. — Вътре ще намериш точни указания за начина на свръзка с Аполо. Ще я осъществяваш на всеки четиридесет и осем часа до моето завръщане.

— А кога ще стане то, племеннико?

— Когато каже Буда.

Точно в уговореното време Макена се появи в задимения салон на „Бялата чаша“. Сводката за престъпленията през изминалата нощ мина през бюрото му и той прочете подробностите за убийството в пристанището на Абърдийн с подчертан интерес. Тцун-Трите клетви беше един от собствениците на „Саут-ейша Банкорп“ и той се запита дали нападението на джонката е свързано със слуховете, които му предаде Као Белоокия.

Започна да си пробива път сред развеселените моряци и проститутки и скоро стигна до масата на Пок-Голямата стрида. Сега ще получа отговор на всичко, рече си той.

Голямата стрида беше сам.

— Сядай, лейтенанте — махна с ръка той. — Ще пийнеш ли едно, или си на служба?

Макена не обърна внимание на ироничната му усмивка и си наля три пръста отлежало „Джони Уокър“. Изпи го наведнъж, за да направи впечатление на китаеца. Инстинктивно чувстваше, че авторитетът му тук се нуждае от доста допълнителни инжекции. На практика изобщо не му пукаше за мнението на Голямата стрида, но сега не беше моментът да показва отвращението си. Първо ще трябва да получи от мръсника отговор на доста въпроси. А после… Устните на Макена се разтеглиха в жестока усмивка. После ще му предам един малък урок и след него гадното китайче положително ще промени отношението си към представителите на закона!…

— Имаш ли нещо за мен? — намръщено попита той.

— Лейтенанте — ухили се Пок. — Приличаш ми на онзи заек, който бързал да пресече пътя… — протегна ръка към бутилката и спокойно допълни чашата си. Вдигна я пред очите си и леко я разклати. Кехлибарената течност блесна на светлината. — Разбира се, направил го точно когато не трябва и бил размазан от колелата на тежък камион… — Отпи една малка глътка и добави: — Човек затова е човек, защото може да се приучи на търпение…

— Търпение, дрън-дрън! — гневно изръмжа Макена. От доста време насам се чувстваше като в преса, гадните китайци го притискаха отвсякъде. От едната страна беше Чудесният Сун, от другата — Као Белоокия. Имаше чувството, че отново се връща в пустинята на Австралия, безпомощно клечи пред огъня, а в ушите му кънтят псалмите на аборигените, които току-що е разстрелял…

— Искам отговор! — изкрещя той и стовари огромния си юмрук върху масата. Чашите подскочиха, бутилката уиски замалко не падна. — Искам го веднага! — Тялото му трепереше, по челото му избиха ситни капчици пот.

Пок-Голямата стрида се облегна назад и отправи хладен поглед към едрия „гуай-лох“ насреща си. Гледаше го така, както се гледа някое противно влечуго в зоологическата градина. Тоя тип е неуравновесен, помисли си той. С него трябва да се внимава…

— Имам го твоя отговор — проточи той.

— Много добре! — изръмжа Макена, наля си още едно питие и го глътна наведнъж като първото. — Давай го, защото нямам време да се мотая с теб цяла нощ!

Пок-Голямата стрида изпита чувството, че наднича в тъмна и миризлива дупка, където се е скрила мечка стръвница.

— В „Саут-ейша Банкорп“ наистина имат проблеми — предпазливо започна той.

— Какви по-точно?

— Няма го главния им счетоводител.

— Уволнен?

— По-скоро изчезнал.

Очите на Макена възбудено блеснаха:

— Значи ги е завлякъл, така ли?

— Без съмнение — кимна Голямата стрида. — Въпросът е с колко…

Макена замислено разклати чашата в ръката си.

— Точно така — промълви той. — Трябва да научим колко мангизи е отмъкнал тоя тип…

— Искаш ли да чуеш мнението ми по въпроса?

Макена вдигна глава:

— Какво? О, да, разбира се…

— Информацията за точната сума на кражбата ще бъде от значение за теб, а за всички останали, само ако е достатъчно голяма, за да затрудни текущите операции на банката.