Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Те бяха професионалисти, Джейк. При това отлични професионалисти. Това са твоите думи, помниш ли? Били са „дантай“ — екип по подобие на тези, които сам си създавал, докато работеше за Агенцията. Сигурен съм, че съставна част от подготовката им е изключителната дисциплина и смелост. Затова искам да ти задам два въпроса. Първо: Нима членовете на „дантай“ ще пропуснат да открият точното ти местонахождение? Второ: Ще си позволят ли подобно безсмислено кръвопролитие?

Джейк не отговори, очите му продължаваха да гледат към вибриращия мрак зад стъклото. Мислеше за жената, която беше достатъчно опитна не само да го проследи, но и да го задържи точно толкова, колкото беше необходимо.

Ако „ба-мак“ не беше го напуснал, той с положителност щеше да разгадае общата стратегия на противника. А това означаваше само едно — ходът на събитията щеше да е съвсем друг и баща му щеше да е жив и здрав…

Глупак, мълчаливо изруга той. Мислиш като европеец! Сега трябва да се държиш като китаец и да се примириш с неизбежното. Джос… Гледай напред и виж какво може да се направи…

— При всички случаи ще се наложи да замина за Япония — промълви след дълго мълчание той.

— Как така ще заминеш? — смаяно го изгледа Трите клетви. — Нима ще зарежеш Блис в това състояние, нима ще оставиш „Саут-ейша Банкорп“ на произвола на съдбата?

— И да остана тук, Блис едва ли ще се възстанови по-бързо — поклати глава Джейк. — А освен за „Саут-ейша“ аз трябва да мисля и за целия „юн-хюн“…

— Не забравяй и погребението на баща си! — натъртено рече Трите клетви. В съзнанието му неволно изплува забележката на Неон Чоу относно способностите на първородния му син, който спокойно би могъл да бъде Джуан. — Това е твой синовен дълг…

— Излишно е да ми напомняш какво означава дълг — рязко се извърна Джейк. — Аз съм Джуан и зная какви са задълженията ми. Още тази вечер тялото ще бъде кремирано. Утре сутринта ще се отслужи молебен, на него ще присъстваме ти, аз и Т. И. Чун. След това ще пръснем праха на баща ми над Южнокитайско море, защото такава беше волята му… Бръкна в джоба си и извади малък пакет.

— Докато ме няма, някой трябва да движи и бизнеса — продължи той. — Нека бъде един от синовете ти, сам ще решиш кой… Искам да се погрижи за това…

Трите клетви пое пакетчето и бавно започна да го развива. Пред очите му блесна едър необработен опал. Преобърна го между пръстите си, алени светкавици го принудиха да затвори очи.

— Къде го намери?

— В джоба на една личност, която имаше глупостта да върви по следите ми — отвърна Джейк.

— Кога е станало това?

— Погрижи се това да бъде свършено — отсече Джейк. Всяка мисъл за преследвачката го връщаше към смъртта на баща му. „Ба-мак“… Великата стратегия. Джейк се концентрира и направи опит да усети пулсацията. Нищо, пълен мрак. Нямаше как да сподели отчаянието си с Трите клетви, а и с когото и да било друг. — Като се върна, искам да зная къде и кога е купен този камък, но най-вече от кого!

Трите клетви уви опала и го прибра в джоба си.

— Ще бъде сторено — кимна с глава той и отправи поглед към бледото лице на Блис. — Тя е неразделна част от мен, чувствам я по-скъпа дори от родните си деца… Тя е част от Ши Зи-лин и моето най-скъпо съкровище…

Главата му се вдигна, тонът му стана съвсем друг:

— А сега искам да слезеш долу и да се подложиш на медицински преглед! Трябва да зная какво е физическото ти състояние, особено след като си решил да предприемеш конкретни действия. Вероятно разбираш, че настоявам не заради теб или себе си, а заради сигурността на „юн-хюн“…

— Естествено — кимна Джейк, но напрежението между двамата отказа да се стопи. Татко положително не беше предвидил подобен развой на събитията, рече си той. О, Буда, още не мога да повярвам, че го няма! Дай ми сили да довърша великата си мисия! — Разчитам на теб за опазване на тайната около „Саут-ейша“…

— Бива си те, племеннико! — одобрително го изгледа Трите клетви, после замълча и поклати глава. Джейк разбра, че ще последва нещо важно и благоразумно запази мълчание. — Може би брат ми беше прав, като избра теб за ролята на Джуан… Човек наистина трябва да е силен като бик и студен като лед, за да носи огромното бреме на „юн-хюн“ върху плещите си. Признавам, че аз самият положително бих се огънал под него…

Думите на чичо му го шибнаха като камшик, сърцето му се сви.

— Чичо — тежко продума той. — Не зная къде ще се озова в дните, които идват, не зная и какво ще ми се случи… — В ръката му се появи запечатан плик. — Тук има някои важни неща, но най-важното от тях е Аполо — нашият агент в Русия.