Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Глупости! — поклати глава Зи-лин, но самоувереността беше повече в гласа, отколкото в душата му. — Тук сме за важни политически преговори, ще решаваме съдбата на Китай. Ако Чан и Мао стигнат до споразумение, коалицията ще…

— Няма да има никаква коалиция! — изсъска Хуайшан Хан. — Това мога да ви го гарантирам.

— Защо тогава се провежда тази среща?

— От гледна точка на генералисимуса — само за да хвърли прах в очите на руснаците и американците, които го натискат за преговори. Е, и заради народа на Китай, на когото е дошло до гуша от войните и бедността. Но мога да ви гарантирам, другарю Ши, че Чан е взел своето решение далеч преди вашата делегация да пристигне в Чункин. За него е достатъчно, че „великият Мао“ му идва на крака да търси мир… — Хуайшан Хан поклати глава: — Но коалицията е изключена. Чан възнамерява да протака колкото може, а после да обвини комунистите за провала на преговорите. След което ще поведе армията си в решителна битка…

Зи-лин смаяно мълчеше. Точно по този начин беше предвидил ходовете на Чан, но Мао отказа да му повярва. Зи-лин нито за момент не си беше представял някаква бъдеща коалиция, а сега излезе, че и Чан е мислел така. Ако Хуайшан Хан казва истината, разбира се…

— Не виждам защо трябва да вярвам на всичко това — промълви на глас той. — Вие сте мой враг и го доказахте с вчерашното си поведение.

— Така е — въздъхна другият. — Особено след като не знаете истинския повод за пикника. Аз нямах никакви намерения да ви вербувам, другарю Ши. Исках просто да ви проверя, да зная с кого си имам работа…

— Дейвис твърдеше, че може да ви се вярва, но аз запазих известни резерви. В крайна сметка той е „гуай-лох“, нали? Какво знаят варварите за китайската душа?

— И решихте да ме проверите лично — вдигна глава Зи-лин. Нещата започваха да се изясняват.

— Точно така — кимна Хуайшан Хан. — Подхвърлях ви въдички, направих опит да ви вербувам. Сега вече съм убеден, че сърцето ви е чисто и мога да ви се доверя.

— Да ми се доверите? За какво?

— Аз съм този, който желае да бъде вербуван, другарю Ши. Не понасям Чан и налудничавите му милитаристични планове. Той мисли единствено за бойна слава, по-точно за една предполагаема бойна слава… Вярва в силата на оръжието, за него тя е алфата и омегата на живота… А за съдбата на народа изобщо не мисли…

— Значи искате да станете комунист, така ли?

— Искам по-добро бъдеще за родината си. И зная, че Чан не може да й го осигури.

— Разбира се, вие казахте това и на Рос Дейвис, преди да го помолите за посредничество…

— Нищо подобно — обидено вдигна глава Хуайшан Хан. — За глупак ли ме вземате? Казах му, че искам да опипам почвата за една бъдеща коалиция и толкоз. Подхвърлих идеята, че преговорите на ниво съветници може би ще се окажат по-плодотворни от срещата на високо равнище…

— И той ви повярва?

— Защо да не ми повярва? Познавате го не по-зле от мен. Идеята е твърде съблазнителна, за да я отхвърли. Натежала от патриотизъм…

— Да, да — засмя се Зи-лин. — Именно от патриотизъм…

— Най-доброто качество на благородния дивак — убедено кимна Хуайшан Хан.

— Тоя Дейвис не е толкова лош — отбеляза Зи-лин. — Особено като се има предвид, че е „гуай-лох“…

Хуайшан Хан пристъпи навътре в стаята.

— Ще ви помогна да съберете нещата си — прошепна той. — После двамата ще заминем на север, далеч от лапите на генералисимуса.

— Това не решава нищо — поклати глава Зи-лин. — Вашето бягство ще създаде сериозни неприятности на Мао и нищо повече. Трябва да намерим по-добро решение.

— Решение? — учудено го изгледа другият. — Как можете да мислите за някакво решение, когато всеки момент можете да бъдете убит?

— Успокойте се, другарю — отвърна Зи-лин. — Чан едва ли ще прати наемен убиец да ми пререже гърлото, докато спя. Такъв скандал дори той не може да си позволи. Ако вашият разказ е искрен, той отчаяно се нуждае от едно — да излезе от застоя в преговорите с чисти ръце. Американците положително ще държат на това, в замяна на своята подкрепа. А без американците Чан е нула. Следователно няма защо да бърза. Той знае, че докато Мао е тук, аз също съм на негово разположение. Убийството трябва да изглежда като нещастен случай, без абсолютно никакви следи към делегацията на националистите…

— Да, разбирам — кимна Хуайшан Хан. — Но все пак…

— Търпение, нови приятелю. Търпение. Ще намерим начин.

На другата сутрин обаче Зи-лин съвсем не изглеждаше толкова уверен, колкото се беше представил. Преди всичко, защото Рос Дейвис не се появи на обичайния урок по „тай чи“. Това се случваше за пръв път и не можеше да бъде случайно. Зи-лин не беше от хората, които правят прибързани заключения, но всички знаеха за времето и мястото на утринната му гимнастика. Чан едва ли би си позволил убийство пред очите на един американец, следователно ще потърси начин да го отстрани от мястото на престъплението.