Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Под „наша страна“ вероятно разбирате каузата на националистите, нали? — пожела да се осведоми той.

— Тя е и кауза на американците — отвърна Дейвис.

— О, да — кимна Зи-лин. — Вече получихме многобройни доказателства за вашия патриотизъм, господин Дейвис.

— Нима толкова много личи? — объркано го изгледа американецът.

— Свети като ярка звезда в безлунна нощ — увери го Зи-лин и за пръв път допусна известна доза сарказъм в гласа си. — Но във вашата прозрачност има нещо изключително свежо. Надявам се, че то няма да увехне с течение на времето…

— Много интересни разсъждения — намеси се Хуайшан Хан. — Но вие не отговорихте на въпроса ни, другарю…

Зи-лин заби поглед в черните като копчета очи насреща си:

— Това е така, защото не го приемам сериозно. Освен това нито за минута не допуснах, че въпросът е зададен от името на двама ви. Господин Дейвис ме познава достатъчно добре, за да допусне подобна глупост. — Още докато говореше, усети напрежението, надигащо се в тялото на другия. Какво пропускам, за Бога, с леко притеснение се запита той.

— Съвсем не се шегуваме, другарю — премина на мандаринско наречие Хуайшан Хан. — Въпросът е важен за нас, отговорът ви — също.

— Вече го получихте, скъпи приятелю — отвърна на същото наречие Зи-лин. — По-лесно бих се самоубил, отколкото да премина на страната на националистите. Китай е на ръба на пропастта. Най-важното нещо в моя живот е щастливото бъдеще на родината ми. Ето защо ще ви кажа какво мисля за вашето предложение: вие искате от мен да предам родината си, а не само другаря Мао!

Хуайшан внимателно го наблюдаваше. Помълча известно време, после решително кимна с глава. Странно, но този жест не беше предназначен за Зи-лин, а за Рос Дейвис.

— Е, хубаво — надигна се американецът и започна да прибира остатъците от пикника. — Мисля, че е време да се връщаме в Чункин…

Потънал в мрака на нощта, Зи-лин сънуваше. Духовете на хиляди китайци, загинали от ръцете на презрените „гуай-лох“, крещяха на отдавна забравени наречия.

Дъждът барабанеше по стъклото на прозореца, бамбуковите щори тихо потрепваха. Зад вратата се появи издължена сянка. Зи-лин се стегна, дишането му стана равно и дълбоко. Потъна в тайнството на „кристалната пътека“ и се опита да улови онова, което не беше наред.

На фона на природната стихия чуваше съвсем ясно дишането — своето и на другия. Блесна светкавица, грохотът на гръмотевицата беше силен и продължителен.

Гледаше в правилна посока, в подходящо време. Кристалната пътека му показа пътя. В стаята му се беше появил Хуайшан Хан!

Зи-лин си спомни напрежението на националиста, отново чу думите му: Това не е шега, другарю. Имаме причини да търсим бърз и искрен отговор от вас. После пред очите му изплува револверът, който Дейвис насочи в гърдите му.

Тихо се плъзна от леглото, духът му се приготви за бой. Нямаше намерение да напада, но беше убеден, че ще се защитават до последен дъх.

— Другарю Ши…

Грохотът на дъжда се усили.

— Другарю Ши…

Капаците на прозорците гневно потракваха.

— Тук съм — обади се Зи-лин и безшумно смени позицията си. Но националистът не предприе нищо заплашително.

— Трябва да говоря с вас.

— Избрали сте странен начин…

— Не по-странен от войната, която вече толкова време водим помежду си.

— Хубаво — кимна Зи-лин. — Започвайте. А аз ще запаля лампата.

— Не!

Зи-лин усети тревогата в гласа му и спря.

— Умолявам ви да останем на тъмно. Никой не трябва да знае за моето посещение тук.

— Ще извините недоверието ми, Хуайшан Хан — изгледа го внимателно Зи-лин. — Но вие сте заклет националист и днес следобед ясно го показахте. Освен това направихте опит да ме вербувате, да ме превърнете в предател на каузата, на която съм посветил целия си живот. Казано с две думи — вие сте мой враг. Защо тогава да не докладвам за действията ви, където трябва?

— Защото сте осъден на смърт от моите началници — отвърна с дрезгав шепот Хуайшан Хан.

— Пояснете се.

— Ще го сторя — кимна онзи. — Но първо ми обещайте да не палите лампата.

— Добре.

— Чан е успял да ви зърне, не зная къде и как…

Сърцето на Зи-лин прескочи един такт, пулсът му се ускори.

— Все още помни, че няколко от най-приближените му помощници са били убити от съпруга на жената, която е била сътрудничка на Сун Ят-сен. Не е забравил и безплодните си опити да открие този човек. Сега ви е видял и заповяда да бъдете ликвидиран.