Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Без комунизма Китай е обречен на разпокъсаност — невъзмутимо отвърна Зи-лин. — Комунистическите идеи са единственият обединяващ фактор за милионите селяни в Китай. Без тях страната ни ще бъде слаба, лесна плячка в ръцете на чужденците.

Хуайшан Хан презрително изсумтя.

— А чужденците са хищници — продължи Зи-лин. — Те не притежават нашето изтънчено отношение към културата, нямат понятие от чувството ни за чест. Затова, ако се лишим от обединяващата сила на комунистическите идеи, ние ще бъдем оглозгани до кокал! Всичко ценно ще бъде разграбено, Китай ще се превърне в пустиня…

— Добре боравите с думите — отбеляза Хуайшан Хан. — По нищо не отстъпвате на своя бог Мао…

— Моят бог е Буда — кротко отвърна Зи-лин. — Мислех, че това е ясно за всички. — Извади ножа си, отсече няколко гъвкави пръчки бамбук и започна да ги дялка.

Дейвис преглътна част от огромния триъгълен сандвич и любопитно го изгледа:

— Какво правите?

— Гладен съм и вземам съответните мерки — отвърна Зи-лин. Изправи се, протегна ръка и откъсна няколко пръчки от дивата лоза над главите им. После се шмугна в храсталаците.

Върна се след няколко минути и спокойно седна на мястото си.

— Сега вече мога да опитам виното — промърмори той, отпи една глътка от кристалната чашка и като истински познавач задържа кехлибарената течност в устата си. После преглътна и бавно кимна с глава: — Добро е… В днешно време рядко може да се намери толкова хубаво вино.

— Слушайте го как приказва — усмихна се Хуайшан Хан. — Звучи ли ви като комунист?

— Политическата принадлежност се създава от силата на убеждението — поклати глава Зи-лин. — Докато готовите догми са нещо съвсем друго…

— Убеждението по природа е нещо свободно.

— Имам предвид целенасоченото убеждение — поясни Зи-лин. — Човек трябва да проявява гъвкавост, когато се е заел с нелеката задача да внушава добродетели на околните. Ако строго се придържаме към догмите, ние положително няма да успеем да предпазим народа от бедност, болести и чуждо господство…

Хуайшан Хан опразни чашата си и поиска още.

— Коремът ми започва да стърже — с неудоволствие отбеляза той.

— Поне в това отношение няма разлика между комунисти и националисти — усмихна се Зи-лин, стана и отново изчезна в храсталаците. След малко отново се появи, в ръцете му мърдаше заек. — Ето го обяда — обяви той, уби животинчето и сръчно се залови да го дере. Очевидно го беше уловил в саморъчно направения капан. — Виждате ли, господин Дейвис? — попита с усмивка той. — Земята изхранва народа, който я населява. Това е общ закон на природата!

Дейвис изтръска трохите от скута си.

— Нали Буда проповядва, че да убиваш е грях? — полюбопитства той, после извади цигара от сребърната си табакера. Хуайшан също си взе, двамата запалиха. — Чувал съм, че монасите не разкопават градините си, защото се страхуват да не убият някое насекомо… Вярно ли е това, другарю Ши?

— Вярно е — кимна Зи-лин, зает с изкормването на заека. — Но аз не съм монах. Всеки от нас има определена мисия на тази земя, господин Дейвис. Може би аз приличам на лисица малко повече, отколкото би ми се искало. Но в живота няма пълно съвършенство, вие сигурно отдавна го знаете. Човек трябва да се примирява с това, което има… Нали така?

Хуайшан Хан стана и се зае да разчиства мястото за огъня. Броени минути по-късно двамата китайци вече въртяха заека на импровизирано чеверме над весело пламтящите сухи съчки. Капчици мазнина зацвъртяха над жарта, във въздуха се разнесе приятната миризма на печено месо.

Дейвис не можеше да отмести поглед от изцъклените очи на животинчето, които втренчено го наблюдаваха. Стомахът му се сви на топка, беше сигурен, че няма да хапне нито залък от зайчето. Предпочете да остане настрана и да пуши.

Зи-лин и Хуайшан Хан си разделиха крехкото месо, изцяло концентрирани в храненето. Не отрониха нито дума, преди да свършат, а Дейвис със смайване установи, че изядоха всичко — дори вътрешностите, почистени с тънка пръчка и изпечени за десерт.

— Може би се питате защо днес поканих и Хуайшан Хан — промълви най-сетне той.

Зи-лин мълчеше. Отдавна беше разбрал, че е глупаво да даваш отговор на подобни въпроси.

— Ние двамата, имам предвид Хуайшан Хан и себе си… — Дейвис сведе поглед към върховете на обувките си, гласът му прозвуча странно. — Ние двамата се питахме… хм… дали бихте преминали на наша страна…

Всеки друг на мястото на Зи-лин би скочил на крака да изрази възмущението си. Особено идеолог като него, праволинеен до мозъка на костите… Но той остана неподвижен и мълчалив, не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред… Имаше някакво прекъсване, липса на последователност в стратегията на противника. Нещо, което едва ли би допуснал човек с опита на тези двамата…