Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Има и други начини — тихо отвърна Зи-лин, очите му бяха заковани върху едра мравка, която с мъка си пробиваше път към тях. — Аз например предпочитам наблюдението…

— Това не мога да го разбера — въздъхна Дейвис. — Откакто съм в Китай, гледам и наблюдавам непрекъснато, но не съм станал по-мъдър… Много неща все още не разбирам и едва ли някога ще ги разбера.

— Може би защото гледате, но не наблюдавате. Между двете неща има огромна разлика.

— Какво искате да кажете? — надигна се Дейвис.

— Вземете тази мравка например — посочи с пръст Зи-лин. — Какво виждате?

Дейвис сведе очи към мравката, която пъплеше към краката му, и сви рамене. Тя стигна до панталона му и той я изтръска с ръка.

— Виждам едно нахално насекомо!

— А сега започнете да го наблюдавате, господин Дейвис. Не с очите, а със сърцето си.

— Нямам никаква представа какво искате да кажете.

— Едва ли щяхте да твърдите същото, ако в момента се намирахме в двора на „Дзенжиан“ номер 50 и вие започвахте своите упражнения по „тай чи“.

— Вътрешната дисциплина е друго нещо…

— Извинете, че ви прекъсвам, господин Дейвис — повиши глас Зи-лин. — Но вътрешната дисциплина не се практикува само в определените за това часове. Човек не може да я пуска и спира като водопроводен кран. Човек трябва да я практикува винаги и навсякъде, иначе животът му ще бъде труден…

— Но какво общо има това с една мравка?

— Виждате как се съвзема от страхотния удар, който й нанесохте, нали? — попита Зи-лин, изчака кимването на събеседника си и продължи: — В момента се насочва към мястото, на което е била победена. И какво прави?

— Катери се.

— Точно така, господин Дейвис. Катери се, при това решително, без никакво колебание. За мравката вие сте Шан , огромната планина. Представете си, че изкачвате Копринената планина, господин Дейвис. Представете си, че на даден етап ви връхлита силна буря и ви изтласква обратно надолу. Как ще постъпите? Ще се откажете или отново ще поемете нагоре?

— Аз съм човек, а не насекомо, господин Ши — поклати глава Дейвис. — Аз притежавам способността да разсъждавам. Докато това създание знае, че трябва да върви напред и нищо повече. Дори с риска да бъде унищожено от неизвестна сила… — протегна ръка и смаза мравката между палеца и показалеца си.

— Ех, господин Дейвис — въздъхна Зи-лин. — Можете ли да ми кажете защо изпитвахте любов и възхищение към жребеца, чийто гръб яздихте, а мравката убихте с такова безразличие?

— Мравката е безполезна за мен — отвърна Дейвис.

— Разбирам. Значи това е вашият критерий за живота и смъртта — очите на Зи-лин се заковаха в лицето на американеца: — И мен ли ще убиете, ако се окажа безполезен за вас?

— Не ставайте смешен!

— Не аз съм смешният, господин Дейвис — отвърна Зи-лин, надигна се и започна да се спуска по пътечката.

Дейвис скочи на крака и го настигна.

— Обидих ви, господин Ши — промърмори той. — Моля за извинение, макар да нямам никаква представа с какво ви засегнах.

— Точно тук е проблемът — спря се Зи-лин. — Питам се дали изобщо сте в състояние да извлечете поука…

— Искате да кажете, че съм примитивен като животните? — посърна Дейвис.

— Да Или, ако искате да бъда откровен — като варварин.

Огромните сини очи на Дейвис объркано примигнаха.

— Предполагам, че трябва да се обидя — промърмори той.

— Нищо подобно. Голяма част от моите сънародници са убедени, че „гуай-лох“ нямат способността да извличат поука… Че никога не могат да се цивилизоват…

— Разбирам.

— Не, господин Дейвис. За съжаление не разбирате — въздъхна Зи-лин. — Говорите, без да се замисляте, виждате, без да наблюдавате. С други думи, вървите през живота с убеждението, че светът е създаден за вас, вземате от него това, което ви харесва, без да се замисляте за последиците.

— Тук вие сте на чужда земя. Не сте желан, от вас се страхуват. Понякога ви мразят и едва ви понасят. Не би трябвало да ви го напомням, защото е унизително и за двама ни.

Момчешките бузи на Дейвис пламнаха от обидата, в очите му се появиха болка и гняв.

— Проклет да сте! — изръмжа той. — Наистина сте голям мръсник!

Зи-лин не отвърна. Ушите му попиваха пърхането на птичките, жуженето на насекомите, шумоленето на листата. Приятни звуци, истинският живот…

— Наистина мисля това, което казах преди малко — обади се след продължителното мълчание той. — Според мен вие можете да извличате поука. Можете да придадете смисъл на престоя си в Китай. Това рядко се случва с чужденец, но на ваше място наистина бих се замислил…