Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

В допълнение на всичко това се оказа, че въпреки ранния час, Мао вече се беше оттеглил на заседание със своите съветници. Следователно Зи-лин не получи възможност да докладва за фактите, които беше научил от Хуайшан Хан. Разбраха се националистът да остане на поста си и да чака знак от Зи-лин. Успя да го убеди, че така ще бъде далеч по-полезен за Мао…

Утрото беше тихо и спокойно. Отъпканата пръст на двора беше влажна от нощната роса. Тишината не се нарушаваше от нищо — нито от кукуригане на петли, нито от кучешки лай. Небето беше покрито с оловна пелена.

Зи-лин започна гимнастиката, но умът му отказваше да се концентрира. Сетивата му бяха насочени навън, отвъд стените на къщата. Опипваха внимателно околността, търсеха врага. Очите му не изпускаха арката на входната врата.

Изведнъж усети как косъмчетата на врата му настръхват, а кожата му потръпна като от електрически ток. Почти физически усети как дългото дуло на пушката се завърта в негова посока, а телескопичният мерник търси тила му. Стоманеният куршум свирва във въздуха и се понася към целта.

Движение!

Не извърна глава единствено благодарение на желязната си воля. Продължи упражненията, опитвайки се да отпусне напрегнатите докрай мускули.

С крайчеца на очите си направи опит да установи дали действително е доловил някакво движение, или всичко е било плод на въображението му.

Да, движение имаше.

Вратата!

Помръдна навътре, спря, после отново помръдна. Зи-лин напусна мястото си в средата на дворчето и изтича на пръсти по посока на оградата.

Вратата беше открехната сантиметър-два и не помръдваше. Сякаш човекът зад нея предпазливо оглеждаше обстановката. Дишането на Зи-лин беше равно и спокойно, но кожата му изведнъж овлажня. В главата му се появиха думите на Дейвис: Дори след цял час упражнения „тай чи“, аз не съм потен и се чувствам добре…

Сега се потеше Зи-лин. Не от физически усилия, а от страх. Не искаше да умира. Жаждата за живот се надигна в душата му като гигантско хвърчило, тялото му се стегна и потръпна от гняв. Гняв срещу коварния убиец, пристигнал тук да му отнеме най-скъпото. А без този гняв Зи-лин никога не би могъл да отнеме живота на друго човешко същество…

Дървената врата, открехната само на няколко сантиметра от лицето му, отново помръдна. При мисълта за това, което щеше да стане по заповед на злокобния Чан, кожата на Зи-лин настръхна.

Вече можеше да усети чуждото присъствие оттатък тънката преграда. Движенията на непознатия бяха предпазливи, но без сянка от колебание. Зи-лин разбра, че решителният миг е близо. Ще убие или ще бъде убит, друг изход няма… Нямаше да му е за прът път. Преди години наистина беше убил хората на Чан. Но го стори, за да спаси живота на Май…

Тогава нямаше избор, сега — също. В главата му се появи мисълта за Буда и неговото учение. Дейвис се оказа абсолютно прав, когато направи забележката си относно житейските правила, към които трябва да се придържат всички вярващи в Буда…

Времето за разузнаване отлетя, вратата отскочи на пантите си. Мислите изчезнаха, остана действието. Действието на един жив организъм, решен на всичко, за да се спаси.

Неясна фигура се стрелна напред, Зи-лин протегна ръце и полетя след нея. Стовари се отгоре и с цялата тежест на тялото, стократно увеличена от силата на инерцията. Ръцете му се вдигнаха за смъртоносно „атеми“, в същия миг очите му регистрираха лицето на врага и изпратиха сигналите си до мозъка.

Ръцете му бавно се отпуснаха, тялото му потръпна от притока на адреналин. Гневът се стопи.

— Какво правиш тук?

Тя реши, че е много ядосан и се разплака. Беше една от дъщерите на Пу — онази, която откри огъня в косите на Рос Дейвис…

Положението беше сериозно, изход нямаше.

Конят се беше препънал. Може би товарът е бил прекалено тежък, а може би копитото му просто е попаднало в дупка. В крайна сметка това не беше от особено значение.

Значение имаше друго — стотиците килограми живо тегло, които се бяха стоварили върху стария Пу. Кракът на коня, естествено, беше счупен, но пораженията на човека бяха далеч по-сериозни. След кратък преглед Зи-лин установи, че Пу е мъртъв, вероятно от скъсване на далака и преплитане на червата, последвани от обилен вътрешен кръвоизлив.

Животното също страдаше. Със счупен крак то вече не ставаше за нищо, освен за временно изхранване на семейството. Но Зи-лин искаше да прекрати мъките му.

Спомни си за възбудените викове на Рос Дейвис, залепил се за гривата на жребеца, спомни си и онова замайващо чувство за свобода, което сам беше изпитал върху могъщия гръб. После напипа нервния възел и рязко натисна. Очите на животното бясно се завъртяха, после светлината ги напусна.