Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Нападението се осъществи от двама. Джейк нямаше избор и посрещна онзи, който му беше по-удобен. Съзнанието бавно го напускаше, цветните кръгове пред очите му ставаха все по-ярки и по-продължителни. На моменти очевидно губеше съзнание, после се пробуждаше — учуден, че все още е жив.

Силите го напускаха. Пое дълбоко дъх, като човек, който потъва в ледена вода, главата му се изпразни. Изведнъж му се прииска да умре тук, до баща си. Не виждаше смисъл в прокълнатия живот, който водеше вече от години насам. Спаси го онази неясна сила, която се появява изключително рядко, само когато човек виси между живота и смъртта.

Тясното пространство в коридорчето не позволяваше използването на „атеми“ — ветрилообразните прободни удари с пръсти или длан. И примитивната сила потърси други начини за защита.

Джейк започна атаката си, но се спъна в тялото на обезвредения противник. В същия момент върху него се нахвърли третият. Онзи със счупената челюст. Вече беше успял да определи, че нападателите са трима. Възползвайки се от оскъдната информация на мозъка си, той протегна ръка и нанесе къс, относително слаб хоризонтален удар, насочен към лицето на невидимия враг. Болезнено изохкване доказа точността на попадението му. Дори не извика, механично отбеляза той. Вторият му удар беше насочен към адамовата ябълка на зашеметения противник. Протегнал напред палец и показалец, той успя да докопа потръпващата издутина на топлата шия. Пръстите му се съединиха и завъртяха — като при весело изщракване. Човекът изпусна въздуха от гърдите си и застина.

Джейк тръсна глава и с олюляване се изправи. Сетивата му вече опипваха мрака, търсейки последния противник. Зърна мътното проблясване на автоматичен приклад и полетя напред. В главата му нямаше нищо, с изключение на плътна, пурпурна пелена. Яростта му беше огромна, такава беше и силата, с която връхлетя срещу врага. Ръцете му се вкопчиха в дулото на картечния пистолет и рязко го дръпнаха. То послушно легна в дланите му. Човекът под него беше мъртъв.

При първия автоматичен откос Блис успя да се овладее, но при втория неволно се разтрепери. Настъпилата след това тишина й се стори толкова неестествена, че понечи да надникне от дългия хоризонтален дрешник, в който беше потърсила укритие. После веднага разбра, че това би било фатална грешка и остана неподвижна.

Търпение, заповяда си тя. Търпение! После автоматите залаяха за трети път и тя неволно подскочи. Дългите, запълнени от тежка тишина минути, бавно се точеха. Нарушаваше я единствено тихият плясък на вълните. Блис изчака колкото може, изпълзя навън и изведнъж замръзна на мястото си.

Очите й се нагодиха към тъмнината и уловиха някакво неясно движение. Човекът беше сам, друго не успя да установи. Гледаше го от прекалено остър ъгъл и това й пречеше да определи дори височината му.

Джейк, проплака душата й. Къде си?

Фигурата бавно се промъкваше по коридора, очертанията й се появяваха на фона на бледото сияние откъм стълбата, после отново изчезваха. Блис не помръдваше.

Изведнъж усети чуждо присъствие на крачка от себе си, вдигна глава и очите й срещнаха оцъкления поглед на непознат мъж. От устата й се изтръгна неволен вик на уплаха.

В следващия миг нападателят беше до нея, прикладът на автомата я удари в гърдите, тялото й отлетя към стената. Кракът й се закачи за някакво, Бог знае откъде появило се там, въже и тя се просна по гръб. Нападателят се стовари с цялата си тежест отгоре й, блокирайки с лекота опита й да го посрещне със странично „атеми“. Прикова я към пода, така я лишаваше от възможността да се съпротивлява.

В широко отворените й очи помръдна страх. Вкопчените им тела бяха само на метър от разлюляната крушка, жълтеникавата светлина й показа лицето на врага. Главата и се стрелна напред и нагоре, зъбите й се забиха във врата на противника. Захапката беше жестока, главата му неволно се отметна назад, а ръцете му пуснаха автомата в инстинктивен жест на самозащита. Но тя вложи цялата си сила в зъбите, съзнавайки ясно, че това е единственият й шанс. Приличаше на куче, което не пуска кокала. Устата й се напълни с кръв, стомашните й мускули отчаяно се напрегнаха да предотвратят гаденето, предизвикано от горещата солена течност.

Палецът му докопа гърлото й и рязко натисна. Действаше прибързано и неорганизирано, натискът не беше на точното място. Тя изръмжа и се дръпна, палецът се плъзна встрани. В следващата секунда обаче отново намери гърлото й. Тя си даде сметка, че натискът ще я принуди да отвори зъбите си и тогава с нея ще бъде свършено. Започна да се задушава, но това не попречи на намеренията й. Краката й се наместиха на позиция, после коляното й се вдигна и с глух тътен потъна в слабините на мъжа. Той болезнено изпъшка, очите му останаха заковани в нейните. Приличаха на влюбени в момент на интимност, всеки от тях впил поглед в лицето на другия. Ръката му разхлаби хватката си около шията й, силата очевидно го напускаше. Започна да кашля, а Блис използва мига да го захапе още по-надълбоко. Шансовете ми май се увеличават, смътно си помисли тя.