Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Всичко е въпрос на икономика — отсече Джин Канже и закрачи напред-назад, твърде развълнуван, за да стои на едно място.

Зад остъклената врата на кабинета се виждаше широка, покрита с плочки веранда. Стаите в тази великолепна вила бяха светли и просторни, обстановката нямаше нищо общо с Китай. Или поне с онзи Китай, който вегетираше от 1949-а насам. Всичко тук беше необикновено, достойно за очите на истински император. Обзавеждането се състоеше от безценни антики, подбирани с изключително внимание измежду най-фините шедьоври на древните майстори. Сред тях имаше не само произведения на китайското изкуство, но и на цяла Азия. Молитвени колела от Тибет, патинирани наведени Буди от Тайланд, японски седящи Буди от бронз… Серия каменни статуетки на апсари — свещените танцьорки, донесени тук чак от Ангкор Ват — археологическата съкровищница на Камбоджа; миниатюрни мандалейски пагоди от злато и скъпоценни камъни — толкова фини и блестящи, че Джин Канже неволно присвиваше очи. Беше видял само една малка част от съкровищата на вилата, но дори и тя струваше десетки пъти повече от всички експонати на Историческия музей в Пекин.

— Не виждам по какъв начин можем да финансираме подобно начинание! — гневно добави той. А това, което си спести, беше от ясно по-ясно: „Твоята упорита мания ще ни доведе до разруха!“

— Свършихте ли, или просто спряхте да си поемете дъх?

Гласът беше тих и спокоен, това накара Джин Канже рязко да се извърне.

Съсухрената ръка се вдигна, после отново падна като умираща пеперуда.

— Елате тук и седнете, другарю Джин. Изпийте чаша чай от хризантеми. Той ще ви успокои…

— Но няма да достави парите, които са ни необходими! — язвително отвърна Джин Канже, после все пак се вслуша в съвета и се насочи към канапето от изкусно оплетен бамбук. Пое чашката ароматен чай и я изпи на един дъх, без дори да усети вкуса.

— Мисля, че трябва да се освободите от своите предразсъдъци, другарю Джин — обади се откъм затъмнената част на канапето спокойният глас.

— Какво искате да кажете?

— Вашите монолози стават все по-невъздържани.

— Аз отговарям за финансите!

— Аз също, другарю Джин. Моля да ми спестите чувството, че съм недостатъчно подготвен…

— Не можем да надникнем в бъдещето, другарю Хуайшан. Никой не може да предвиди всички изненади, дори човек като вас!

— Съгласен съм. Но добрият боец може да направи точна оценка на обстановката.

Настъпи тежка тишина. Голямото куче, което спеше в краката на неясната фигура, изръмжа и потрепна. Вероятно сънуваше някаква битка. Джин Канже също потрепна. Той не обичаше кучета, особено онези от тях, които бяха тренирани да убиват.

— Оставете на мен набирането на средствата — каза Хуайшан Хан. — Имам много приятели и широко политическо влияние.

— Но дори и вашите богати приятели един ден ще опразнят джобовете си — възрази Джин Канже. — А аз имам чувството, че този ден е твърде близо…

— Виждате ли как давате воля на своите притеснения, другарю Джин? Вече ви казах, че парите не са проблем. Текат през ръцете ми като пълноводен поток и вече изобщо не се замислям за тях… — очите на стареца блестяха, могъщото му „ки“ изпълваше пространството. — Мисля единствено за нашата „Лизи“. Нашата прекрасна праскова и смъртоносен кинжал… Каква ирония на съдбата! Каква подигравка! Но именно тя ще открие Джейк Мейрък… И в подходящо време, което аз ще посоча, Мейрък ще се втурне към нея! — върху лицето му се появи зловеща усмивка. — Ще го откъснем от собствената му територия, ще го накараме сам да сложи главата си в примката!

Главата на Хуайшан потрепваше от вълнение.

— Излишно е да ви напомням, че с нея извадихме огромен късмет. Полковник Ху ще я омагьоса, ще я подготви безупречно. Зная какви са неговите способности, лично съм се убеждавал в тях. Той може да превърне деня в нощ без никой нищо да забележи! О, колко сладко ще бъде отмъщението ми! Закъсняло, но прекрасно!

Какво движи духа му, залита се Джин Канже. На какво се дължи зеленикавият блясък в очите му?

— Моето отмъщение ще бъде безкрайно болезнено за врага, другарю Джин! — продължаваше старецът. — Ще му донесе страдания, които никой жив човек не би могъл да понесе!

Въздухът във вилата сякаш се наелектризира от яростта и омразата на Хуайшан Хан.

— Името на врага ми е Джейк Мейрък! Или по-скоро — Джейк Ши! Двамата с вас открихме най-съвършения му убиец, нали? — гласът му глухо отекваше из просторните, претъпкани със съкровища помещения. — Представете си само — той ще бъде убит от собствената си дъщеря!