Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Джейк зърна Неон Чоу и Трите клетви на кея на стотина метра пред себе си. Понечи да им извика, но в същия момент откъм джонката затрещя автоматична стрелба. „Гион 30-09“, безпогрешно определи той, докато краката му го понесоха по бетонната настилка.

Разбутваше хората пред себе си, сърцето му бе стиснато от ледената хватка на ужаса. Нощта избухна на хиляди фосфоресциращи късове, въздухът не му достигаше. В душата му пламтеше гняв. Ако не беше проклетата преследвачка в центъра на града, отдавна би бил тук, при баща си! Пред очите му се появи окървавената Лан, която го зовеше отвъд гладката повърхност на река Сумчун: „Татко, татко!“ Кошмар и действителност се преплетоха, сякаш каменна стена го блъсна в гърдите.

— Джейк!

Неон Чоу се появи редом с него, страхът й буквално можеше да се пипне с ръка.

Джейк, спри! В името на Буда, спри!

— Извикай полицията! — блъсна я настрана той и скочи в празната „вала-вала“, която спокойно се полюшваше край кея.

Включи мотора и се понесе на високи обороти покрай закотвените наоколо джонки. Водата проблясваше, въздухът тежеше от миризмата на кордит, смъртта пееше противната си песен.

„Какво е станало?“, безмълвно се питаше той, докато ръцете му ловко насочваха лодката в лабиринта на плаващия град.

Отдалеч забеляза увеселителната лодка, привързана към борда на джонката. Изключи мотора, очите му внимателно опипаха тъмния силует. След броени секунди двете лодки леко се докоснаха. Джейк обърна гръб на стълбичката и предпочете дебелото котвено въже. Хвана го и започна да се катери нагоре. Сърцето му блъскаше като лудо, чуваше единствено свистенето на кръвта във вените си.

Палубата тънеше в мрак, светлините на гигантския ресторант „Джъмбо“ бяха твърде далеч, за да му бъдат в помощ.

Миризмата на кордит стана още по-силна и противна, тежка топка се събра в гърлото му. От вътрешността на кораба долитаха неясни шумове — сякаш в кухнята тичаха плъхове.

От каютите под палубата имаше два изхода. Джейк грабна една метална каса и блокира с нея затворения люк на първия, огледа се и предпазливо се насочи към кърмата. Пред очите му се очерта неясна купчина, краката му се заковаха на място. Протегна ръка и разбра на какво се е натъкнал, още преди пръстите му да докоснат лепкавата влага. Трупът на един от гардовете на Трите клетви, зад него лежеше вторият, а малко по-нататък — и третият. Вратовете им бяха почти прерязани от тънка жица.

Джейк внимателно пропълзя край тях, спря пред зейналия отвор на стълбата и се ослуша. Дупката беше тъмна като вратата на ада. О, Буда, проплака душата му. Запази живота на баща ми! Долу цареше пълна тишина и в гърдите му бавно се промъкна ужас. Тихият плисък на вълните в корпуса му се стори оглушителен, имаше чувството, че чува как някъде долу коват капака на невидим ковчег.

Тук миризмата на барут беше още по-силна, от отвора в палубата бавно се издигаше мъгла. Нямаше време за разсъждения и избор на тактика. Знаеше само едно — там, долу, е баща му, а неизвестните нападатели са използвали смъртоносните картечни пистолети „Хион“.

Имаме врагове в много страни по света.

Кой от тях е там, долу, при баща му? Какъв злокобен вятър го е довел тук? Ако Зи-лин е мъртъв, китайците просто ще кажат „джос“ и ще продължат да живеят както преди. Но Джейк не би могъл да постъпи така. Макар и наполовина китаец, той никога не би се примирил със съдбата. Тя вече му беше поднесла твърде много страдания и смърт. Жена му, дъщеря му, приятелите… А сега и баща му! Всички са мъртви! Каква е тази жестока прокоба? Нима ще се окаже човек без никакъв късмет, макар да го бяха издигнали до поста на Джуан?

Ако не бъдеш твърд и решителен, животът ми е преминал напразно, Джейк…

Имаше чувството, че се пробужда след поредния кошмар, призивните викове на Лан все още звучаха в ушите му. Ако в този миг Блис беше до него, тя положително не би го познала. Върху лицето му се появи чудовищна маска, натежала от омраза, ярост и страх. Приличаше на митично чудовище.

Раздвижи се и предпазливо започна да се спуска по тясната стълбичка. Движеше се плавно и безшумно, като нощен хищник по време на лов. Долу го блъсна сладникавата миризма на смъртта.

А сенките изригнаха като вулкан, всичко полудя.

Джейк направи финт наляво, после тялото му светкавично отскочи в противоположна посока. Блесна ослепителна светкавица, последвана от дълъг автоматичен откос. Дървената облицовка се пръсна на хиляди остри тресчици и той се принуди да прикрие очите си. Опасността да бъде ослепен беше съвсем реална.