Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

В следващия момент получи тежък удар под лявата гърда, сърцето й пропусна един такт. Зави й се свят, изпита горчиво съжаление от факта, че го е подценила. Пригади й се, вече нищо не можеше да задържи челюстите й стиснати.

Той й нанесе втори удар на същото място, устата й неволно се разтвори да даде път на болезненото стенание. За съжаление не можа да се затвори пак, тъй като вътрешностите й се преобърнаха и всичко в стомаха й пое нагоре, търсейки път навън.

Мъжът с олюляване се изправи на колене, ръката му неволно покри дълбоката рана на шията. Ръкавът на ризата му висеше разкъсан, устата му беше разтеглена в жестока гримаса. Вдигна ръка и отново я удари. Блис се олюля и повърна.

Той се изправи и й нанесе тежък ритник, от устата му отново се откъсна вик на болка. Продължи да я рита, по всяка вероятност бесен от факта, че го е спряла жена. Едната му ръка безсилно висеше покрай тялото.

После кракът му се подхлъзна и Блис моментално се възползва от неочаквания шанс. Тялото й се стрелна нагоре, пръстите и здраво стиснаха ранената ръка. Мъжът нададе страхотен вик, здравата му ръка се стрелна надолу. Блис затвори очи от силата на удара, но не изпусна жертвата си. Върху тялото й плисна топла кръв, примесена с пот.

Мъжът й нанесе нов удар, още по-силен от предишния. Хватката й се разхлаби, ръката й се плъзна надолу, разкъсвайки остатъците от ризата му.

Очите й се разшириха при вида на голата му плът, тялото й започна да се надига. Замахна с крак, влагайки последните остатъци от силата си в този ритник. После всичко потъна в мрак, вече нямаше за какво да се улови…

Аз съм светът, отекна някакъв глас в безчувственото й съзнание.

Присъствала на милосърдното убийство на Джиана (ако такъв термин изобщо може да съществува и да бъде благословен от Буда), Блис усети как могъщото му „ки“ прелива в нея и изпълва цялото й същество.

В един момент горещият им дъх се сливаше върху възглавницата, душите им се преплетоха. После Блис усети леко помръдване под себе си и стреснато отвори очи. Съсухреното му тяло лежеше ничком върху чаршафите, неподвижно като статуя. Вероятно вече е мъртъв, помисли си тя. Правилно беше преценил, че отнемането на живота му няма да бъде кой знае колко трудно.

Затвори очи и отново усети потрепването. Не знаеше откъде идва то — от неподвижното тяло на стареца или от нещо друго…

Пред очите й прелитаха странни образи, сякаш сънуваше. Дробовете й бяха запълнени с наркотични изпарения.

Носеше се върху вълните на Южнокитайско море, нощното небе беше мрачно, запълнено с буреносни облаци. Въпреки това виждаше съвсем ясно делфините, които се стрелкаха през мастилената вода, следвайки голямото стадо китове, очертало пътя си с високи гейзери разпенена вода. Делфините се гмуркаха и изскачаха на повърхността, разменяха си някаква информация, после отново изчезваха във вълните. За разлика от тях китовете се движеха стабилно, мъжкарите водачи надаваха призивни тръбни звуци. Кой знае защо очите й се насълзиха от тази дива симфония.

Ридаеше за живота около себе си. Сякаш до настъпването на този велик миг е била сляпа и глуха.

Нейното „ки“ беше едновременно навсякъде, докосваше се до природата с трепет и дълбока обич. На какво се дължи това чувство, замаяно се запита тя. Никога през живота си не беше се доближавала до нещо подобно…

После изведнъж осъзна, че това не е нейното „ки“, осъзна и на кого принадлежи то. Беше толкова ясно, че чак се засрами. Как е възможно да го сбърка със своето?

Но ти си мъртъв, проплака сърцето й. Ти ме накара да отнема живота ти хуманно, да предпазя могъщото ти „ки“ от куршумите на убиеца. Нима се провалих?

Отговорът на този въпрос изплува от дъното на душата й — категоричен и непоклатим. Джианът е мъртъв.

Но какво, в името на Буда, става със самата нея ?

Душата й потръпна от прекрасната музика на океана, обърна се към нея и плавно започна да потъва в теменужените вълни. Носеше се на крилете на новото и могъщо „ки“, около нея се появяваха и изчезваха странни създания — всички получили живот от всемогъщия Буда…

Джейк дойде на себе си, задави се и изплю кръв. Главата му бавно започна да се избистря, тялото му безсилно се люшна към кубрика. После дойде болката — остра като хирургически скалпел върху оголените краища на нервите му. Стана му трудно да разсъждава.

Третият мъж. Беше скочил върху мъртвеца, подмамен от блясъка на картечния пистолет „Хион“. А третият мъж го атакува в гръб. Господи, колко съм безпомощен без „ба-мак“, въздъхна той.