Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Морето кротко се плискаше в борда на джонката. Скрити зад дъждовните облаци, звездите продължаваха да мигат, изпращайки на света своите загадъчни сигнали. Вселената дишаше все така могъщо и равномерно, сляпа и глуха за човешките страдания.

Джейк потръпна от студ. Дъждовните струи безмилостно шибаха тялото му, барабаняха по палубата. Отлично съзнаваше, че е на борда на джонката на чичо си, но въпреки това изведнъж усети, че се е прехвърлил на онзи планински склон, за който често говореше Зи-лин.

О, татко! Колко кратко време бяхме заедно!

Сълзите му се смесиха с хладните дъждовни капки. Наведе се над безжизненото тяло на Блис и бавно го залюля.

Шан…

Местността с това име бавно изплува в илюзорната географска карта на въображението му. Мрачна, непристъпна, величествена…

В човешката история има периоди, в които е възможно всичко.

Такива периоди е имало и в историята на Китай — невероятни като фантастична приказка. Могъщи дракони обитавали непристъпните планини, небето се раздирало от светкавици, реките течали окървавени… Било времето на великите герои и страшните злодеи…

Именно в това време духът на Зи-лин се върна към живота. Към своите корени. Благодарение на едно момиче.

На пръв поглед това беше невъзможно. Събитията се развиваха като част от съвременната история, но въпреки това в тях участваха истински герои, ходът им се направляваше от древна, но могъща магическа сила… Може би силата на Небесните пазители…

Днес Чонкин е град с модерна архитектура и важно икономическо значение. Разположен на мястото, където се сливат великата река Яндзъ и пълноводната Джиалинг, той разполага с широки булеварди и всички останали средства за комуникация. Пристанището му е оживено, пълно със сампани и джонки, превозващи стоки за консумация и износ.

Но в ерата на драконите и гръмотевиците градът се казвал Чункин, а сградите му били предимно от кирпич, с покриви от тежки кафяви плочи. По тесните улички се движели прегърбени жени, натоварени с чай и подправки в плетени кошници.

И тогава летните месеци били непоносимо горещи, и тогава хората, които не понасяли жегата, търсели прохлада в сенчестите склонове на Жинян Шан — Копринената планина.

В края на август 1945 година Мао Дзъ-дун и хората от близкото му обкръжение отседнаха на улица „Дзенжиан“ 50. Пристигнаха тук със самолет специално за срещата с генералисимус Чан Кай-шъ и американския посланик в Китай генерал-майор Патрик Дж. Хърли. На тази среща трябваше да бъде намерен компромис между двете основни сили в следвоенен Китай.

Президентът на САЩ Рузвелт се обяви срещу възобновяването на гражданската война в Китай, прекратена временно само поради военните стълкновения в световен мащаб. Но тайно се страхуваше от Мао и неговата идеология.

Самият Мао беше склонен на компромис с Чан. Даваше си ясна сметка колко пагубна за страната е гражданската война, изпитваше сериозна загриженост за нейното бъдеще. Беше твърдо убеден, че ако Китай иска да заеме достойно място в международната общност, той трябва да постигне политическа стабилност и бързо развитие на индустрията си. Но това не можеше да стане без привличането на чуждестранни инвестиции.

Същевременно Чан — един човек с пъргав ум и неизтощима енергия, беше предвидил развоя на събитията доста по-рано от Мао. Броени дни преди срещата той вече беше подписал договор за дружба и взаимопомощ със Съветския съюз, а след това, мъдро отчитайки отношението на американците към комунизма, подписа подобен договор и със САЩ.

Това, според Зи-лин, беше сериозна грешка.

— От два стола на земята — беше коментарът му по време на полета за Чункин. — Това е изключително опасна за Китай политика, този човек не бива повече да ни представя пред света.

— С коалицията, която възнамерявам да, предложа, поне ще го държим под контрол — отвърна Мао.

— Силно се съмнявам в това, другарю Мао. Самият Чан често повтаря, че който държи армията, той управлява Китай. Докато продължава да мисли така, поведението му едва ли ще подлежи на контрол… Американските военни съветници са неотклонно до него, в другото му ухо шепнат Сталин и Молотов. Руснаците завладяха Манджурия, трябва да се запитаме какви са скритите им намерения. Те наистина разбиха нашия общ враг Япония, но окупацията на нови територии е опасна, другарю Мао…

Мао дълго мълча. След инцидента в планините на Юнан преди две години той неизменно търсеше съветите на Зи-лин, човек с наистина забележителен ум. Тогава, водач на една все още неопитна армия, той се вслуша в съвета на Зи-лин и разби войските на Чан — далеч по-опитни и по-добре въоръжени от неговата армия.