Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Кракът му се стрелна напред, до слуха му достигна тежко изпъшкване, последвано от заплашителна тишина. Стрелна се обратно наляво, замахна с юмрук. За миг успя да зърне очертанията на отскочилата назад глава, мътния блясък на очите и зъбите в широко отворена уста. Втори удар, последван от зловещо пропукване на пречупени прешлени. После отново настъпи тишина.

Ръцете му бяха оплискани от топла, лепкава кръв. Сякаш се беше превърнал в чудовищен хирург, който методично реже сухожилия и кости, въпреки мрака в операционната…

После наблизо отново залая картечен пистолет. Джейк отскочи встрани, пое си въздух и нададе оглушителния боен вик „киай“, с който трябваше да стресне и обърка противника.

Светкавично се възползва от ефекта и се стрелна по посока на живите сенки, най-сетне успял да ги различи в мрака. Разнесе се задавен вик, краката му се подхлъзнаха в локвата кръв на пода.

От нападателите не долиташе нито звук и това сериозно го разтревожи. Беше сигурен, че са повече от един, но не можеше да определи точния им брой. Тази тишина му беше позната, от нея лъхаше на професионализъм и още нещо… Дантай?

Възможно ли е това?

Нямаше време да търси отговор на въпроса си, тъй като противниците го атакуваха с дружни усилия. Дори и онзи, когото беше улучил! Не, това не може да бъде!

Серия от тежки ветрилообразни удари се стовари върху гръдния му кош, изведнъж му стана трудно да диша. В ноздрите го удари миризмата им: пот, решителност, животински копнеж за кръв… Действаха като едно цяло. Дантай?

Прикладът на картечен пистолет го улучи в слепоочието, от очите му излетяха искри. Невидимите противници моментално се възползваха от краткото замайване и атакуваха гръдния му кош с нова серия от тежки ветрилообразни удари. Ребрата му пропукаха от тежък ритник, той смътно си даде сметка, че ако получи втори, всичко ще бъде свършено. Костите ще се счупят и ще предизвикат вътрешен кръвоизлив. А това означа само едно — смърт.

Раздвижи се, замахна с юмрук. Не улучи. И разбра това, което Блис вече знаеше. Беше се лишил от „ба-мак“. За кратка частица от секундата прецени обстановката и усети, че вътрешното чувство няма да се върне. Не беше в състояние да се слее с околната среда, да напипа пулса на „ки“… Изпита чувството на човек с нормално зрение, който изведнъж се събужда сляп.

Фо Саан го беше научил на „ба-мак“. С помощта на това чувство се беше превърнал в майстор на „уей ки“, така планираше и живота си. „Ба-мак“ му позволяваше да вижда в мрака, да разгадава намеренията на врага и да побеждава…

Но сега в душата му нямаше нищо, освен черната и бездънна дупка на отчаянието. Беше се превърнал в обикновен човек, слаб и безпомощен.

Прикладът го улучи отново. Той изпъшка и слепешком протегна ръце. Този път съдбата се оказа на негова страна — пръстите му докопаха дулото на картечния пистолет, мускулите му експлодираха и тялото на невидимия враг се откъсна от мястото си, прелетя над главата му и се стовари на пода. Въртеливото движение и мускулната експлозия — съчетание от две основни хватки на айкидо, бяха изпълнени несъзнателно и може би поради това — безупречно. Решителният саблен удар трябваше да бъде нанесен в момента, в който главата на противника бе точно над неговата. Джейк не пропусна да го стори, но пространството беше твърде тясно и ударът нямаше необходимата сила. Вратните прешлени на врага издържаха и Джейк инстинктивно се претърколи встрани, усетил просвирването на тежкия приклад във въздуха.

Едната му ръка се оказа притисната до стената, нямаше нито време, нито достатъчно пространство, за да я освободи. Невидимият враг се раздвижи над него, времето до решителния удар се измерваше с хилядни от секундата. Свободната ръка на Джейк инстинктивно се стрелна напред, разперените пръсти бяха по-твърди от стомана. Улучи врага точно в мястото, където свършва гръдният кош. Пръстите му разкъсаха кожа и сухожилия, пробиха вътрешните органи и сграбчиха сърцето.

Врагът умря моментално, тялото му се разтърси и утихна сред локва кръв и фекалии.

Но отстраняването на един човек му отне време, останалите вече бяха отгоре му. Колко са? Двама, трима? Инстинктивно бяха усетили края на другаря си и това означаваше две неща: нападателите са японци и действително са онзи неделим и напълно синхронизиран екип, известен с името „дантай“…

Тресна къс автоматичен откос. Прекалено много се осланят на оръжието, помисли си Джейк и вдигна крак да посрещне връхлитащата отгоре му фигура. Не улучи и веднага беше жестоко наказан — едно от ребрата му пропука и той разбра, че тук ще бъде лобното му място. Тук, в тесния и тъмен коридор, наситен с вонята на барут, кръв и изпражнения… В душата му помръдна страхът. Лишен от „ба-мак“, той не можеше да усети намеренията на врага. Действията му бяха самоцелни, отделени едно от друго. Нямаше как да ги превърне в едно органично цяло, да ги координира и направлява до окончателната победа…