Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Сдържах се, доколкото мога — извинително я погледна той. — Но има моменти, в които традицията трябва да отстъпи пред… хм… по-сериозни проблеми…

— Добре, си-жи — отвърна му тя с гласа на глезено момиченце. — Да бъде както желаеш… — „Господи, какво ли се е случило там, в офиса на Сойър?“

— Не както желая аз , а както диктуват обстоятелствата. Джос…

— Тогава приемам своя джос — усмихна се фалшиво тя.

— Бях сигурен в това — кимна той. — Искам да направиш така, че да се срещнеш със сър Джон Блустоун под прикритието на служебните ти ангажименти в канцеларията на губернатора.

Неон Чоу почти престана да диша. Беше убедена, че кръвта изцяло се е оттеглила от лицето й. Буда ми е свидетел, той знае всичко, пропищя вцепененото й съзнание.

— Искам да се държиш приятелски с него, а дори и да пофлиртуваш. Казано с две думи — искам да му се представиш.

Той ме подозира и сега започват проверките, беше следващата мисъл в главата на Неон Чоу.

— Искам да спечелиш доверието му. Да го убедиш, че вече ти е дошло до гуша от мен… Та аз съм само един старец, нали? И сексуалната ми годност положително не е такава, каквато би трябвало да бъде…

— Си-жи!…

— Това е логично и господин Блустоун несъмнено ще ти повярва. После вероятно ще направи опит да ми постави рога. Особено, след като приемеш да ме шпионираш…

— Си-жи!

— Стига, няма повод за безпокойство. Искам да му внуша това, нищо повече. А на практика ще бъде обратното — Ти ще шпионираш него…

— Ох! — плесна с ръце тя. — Наистина си дяволски умен!

— Вътрешният кръг има спешна нужда от информация за следващите ходове на Блустоун. Ще го направиш ли?

Душата й ликуваше. В крайна сметка се оказа, че той нищо не знае, нищо не подозира! Изпита такова облекчение, че дори й се доплака.

— Разбира се, че ще го направя — отвърна тя, приведе се през масата и едната й ръка се скри под покривката. След миг пръстите й се плъзнаха по бедрата му и той моментално започна да се възбужда. Неон Чоу наистина можеше да събуди мъртвец!

— Хайде — дрезгаво прошепна тя и стисна главичката на потръпващия му член. — Да си вървим у дома… Искам да отпразнувам рождения си ден както трябва… А и новото ни споразумение!…

Змията изскочи от пазвата на Джейк със заплашително съскане. Именно тя беше покупката, която направи на Ладър стрийт. Китайските знахари ги продават в периода на зимния сън, превръщат ги в лекарство, което според тях помага за потентността и общото укрепване на здравето.

Пробудена от топлината на тялото му, змията продължаваше да съска, главата й бавно се полюшваше. Джейк я хвърли върху преследвачката си.

Жената инстинктивно вдигна ръце да се предпази, но змията се вкопчи в широкото деколте на японската й блуза. Револверът изтрака на паважа. Джейк гледаше като хипнотизиран борбата й с влечугото и това се оказа сериозна грешка.

Ръцете й се стрелнаха напред и му нанесоха два силни ветрилообразни удара. Първият не попадна където трябва, но за сметка на това вторият беше изключително точен. Въздухът излетя от дробовете му с остро свистене, тялото му започна да се прегъва.

Змията падна на земята и се сви на кълбо, люспите и мътно проблеснаха. Коляното на жената се стрелна нагоре и улучи бузата на Джейк. Очите му се замъглиха, тялото му се строполи на паважа.

Жената събу ботуша си и го хвана за предната част. Джейк извърна глава точно навреме, за да види как от токчето изскача остро шило.

Оръжието се стрелна надолу е огромна сила, но той успя да се претърколи встрани. Стоманата удари камъка, разлетяха се искри. После ръката се вдигна за втори удар.

Джейк прибегна до хватката „суми отоши“ — единствено възможна в неизгодната му позиция. Пръстите му докопаха китката на жената и рязко я завъртяха наляво. Инерцията беше достатъчна и нападателката се строполи на земята, претъркаляйки се над него. Започна да се надига почти веднага, но Джейк разполагаше с достатъчно време, за да й нанесе силен удар в китката. Ботушът със скритото острие отлетя надалеч.

Доловил усиленото й дишане, той разбра, че трябва час по-скоро да се възползва от шанса си. Двамата се изправиха на крака почти едновременно, тя изрита и другия ботуш от крака си. Равновесието беше възстановено, отлетелите мигове на първото стълкновение сякаш изобщо не бяха съществували.

После жената предприе вихрена атака. Ръцете и с извърнати напред длани извършиха няколко лъжливи движения, после му нанесоха серия от тежки удари. Джейк се оказа неподготвен за тази техника, изпъшка от болка и отново се строполи. Изпълни съветите на Фо Саан, а и на великия стратег Лаотцъ и сега трябваше да си плати. Мъдрите сенсеи бяха единодушни в твърдението си, че по време на бой човек не трябва да се доверява на ушите си, които чуват само обикновени неща; не трябва да слуша и сърцето си, което регистрира информация от реалния свят. Трябва да следи единствено дишането на врага — това е начинът, по който може да открие слабите му страни. Но Джейк послуша сърцето си, не обърна внимание на предупредителните сигнали, долетели до съзнанието му още след първата размяна на удари. Вероятно затова не можа да се освободи от чувството, че тази жена не може да бъде по-опасна от нападател мъж.