Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Не съм болен — малко троснато отвърна Трите клетви. Не обичаше да го третират като дете, това му напомняше за тежестта на годините. — Не съм усетил да съм бил разсеян…

— Но аз те видях да потръпваш — държеше на своето Неон Чоу и на лицето й се изписа загриженост.

— Предполагам, че е от климатичната инсталация — излъга той. — Може би трябваше да помоля за друга маса.

— Зная, че напоследък имаш много работа — все така загрижено въздъхна тя. — По цял ден висиш в офиса на Сойър, а вечер се връщаш с дълбоки бръчки по лъвското лице… Това не ми харесва.

— Аз съм тайпан и съм отговорен за много неща — поклати глава той. — И ти прекрасно го знаеш.

— Но преди също беше тайпан, а нещата вървяха леко — отбеляза тя. — Според мен ти беше по-щастлив, преди Джейк да стане Джуан…

— Вие двамата май трудно се понасяте, а?

— Какъв ти е той? — тръсна глава Неон Чоу. — Само племенник и нищо повече!

— Той е син на Джиана — отвърна Трите клетви.

— И затова стана Джуан! Защо този пост не пое някой от твоите синове? Първородният ти син притежава отлична квалификация, нима не е достоен за високия пост?

— Може би — отвърна Тцун. — Но решението не беше мое.

— А ти какво си? — държеше на своето Неон Чоу. — Нима не си един от най-големите тайпани?

— Откъде ти хрумват подобни мисли?

— Знаеш откъде! Джейк Ши не казва нищо. Все едно, че е ням. Не мога да му имам доверие!

— Не ставай глупава — погледна я Трите клетви. — Това е част от поведението на Джуана. Никак не е лесно да издигнеш предпазна стена срещу външната намеса. А той трябва да концентрира всичките си духовни сили върху управлението на „юн хюн“.

— Но в каква посока? — попита Неон Чоу. — Нима никой от нас не заслужава да знае това?

— Посоката е една — обединен и силен Китай! — отвърна с блеснали очи Трите клетви. — Това е дълголетната мечта на Джиана, а също и моята. Обединен и силен Китай, издигнал се до челни позиции в световната икономика в навечерието на двадесет и първия век! Модерен и динамичен Китай, който трябва да създаде новото лице на цяла Азия!

— Но за постигането на тази цел Пекин трябва незабавно да се отърси от комунизма — уместно отбеляза Неон Чоу. — Трябва да стане верен съюзник на капиталистическия Запад.

— Да, това е вярно.

Замълчаха, после Неон Чоу се извини и стана. Във вестибюла до дамската тоалетна имаше телефонен автомат. Набра един номер и зачака.

— Ало-о-о? — проточи най-сетне някакъв глас насреща.

— Пеони — представи се тя. — Искам незабавна среща с Митре.

— Ще видя какво може да се направи — отвърна равнодушно гласът. — Моля, почакайте…

Тялото й овлажня от пот. Хайде, потропна с крак тя. Къде се мотаеш?

— След седемдесет и два часа — прозвуча гласът.

Шибани бюрократи, кипна Неон Чоу. За какво им плащат?! Нима не знаят какво значи спешна среща, при това поискана от оперативен агент?

— По дяволите! — изкрещя в слушалката тя. — Не разбрахте ли, че се обажда Пеони?!

— Добре, добре — примирително отвърна гласът. — След четиридесет и осем часа, но това е окончателно!

Мамка ви на всички, кипна Неон Чоу. Ако бях мъж, Митре положително щеше да има различно отношение. Мамка им на всички мъже!

Влезе в тоалетната и направи опит да се успокои. От огледалото я гледаше непознато лице. Напрежението вече си казваше думата и по кожата й личеше ситната паяжина на бръчките. В душата й изведнъж се появи чувство на нетърпима омраза към това лице.

Велики Буда, простена душата й. Комунистически Китай в съюз със Запада! Каква чудовищна идея!

Даде си сметка, че не може да се върне на масата в това състояние. Трите клетви моментално ще разбере, че нещо не е наред. А главната й задача е да не му дава никакви поводи за подозрение. Всичко ще пропадне дори и при най-леката сянка на недоверие между тях.

Извика на помощ опита си, започна да диша дълбоко и бавно. Върна се на масата, едва когато прогони всички отрицателни емоции от душата си. Трите клетви си беше поръчал втора чаша чай.

— Седни — усмихна се той и допълни чашата й. — Искам да те помоля за нещо…

Страхът я връхлетя с огромна сила, краката й започнаха да се подгъват. Успокой се, заповяда си тя. Иначе ще умреш млада!

Настани се насреща му и отпи глътка чай. Единствената й мисъл беше как час по-скоро да се върнат на джонката…

— Сигурно е важно — проговори най-сетне тя. — Иначе едва ли би си окачил тази погребална физиономия. Тази вечер празнуваме рождения ми ден, забрави ли? Следователно всички сериозни разговори са забранени!