Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Прекоси Райс хаус стрийт и спря на ъгъла на Роуд сентрал, сякаш се колебаеше накъде да поеме. Изчака трамвая да потегли от спирката и скочи в последния момент на стъпалото. После се обърна да види как жената тича след тежката машина, която бързо набираше скорост. Нямаше да успее да се качи, ако не беше някакъв самодоволен турист, който протегна силната си загоряла ръка и я издърпа на платформата.

Джейк използва миговете на неизбежните реплики между двамата и започна да си пробива път към предната част на возилото.

Свиха по Тун стрийт и той скочи в движение, без да го е грижа за прикритие. Намираха се в район, населен изцяло от китайци, задръстен от складове, транспортни фирми, рибни пазари и билкови аптеки.

Жената го последва и продължи да върви по петите му, очевидно затруднена от прекалено многото хора, които се блъскаха по шумната и тясна Жервоа стрийт. Това беше добре. По време на краткото пътуване с трамвая Джейк стигна до заключението, че още е рано да й се изплъзва.

Извървя две преки, после бързо се шмугна в тесен пасаж. Тук вонеше на развалена риба, бледите лъчи на зимното слънце изобщо не стигаха до влажния паваж. Те можеха да се забележат високо горе, върху модерните постройки на Средното ниво — един от кварталите с жилищни сгради, с които бяха застроени стръмните склонове на планината Виктория.

Тук беше царството на сенките. Огладените камъни на настилката бяха потъмнели от кръвта на безброй риби и това му напомни за стария приятел Микио Комото. Днес отново се беше опитал да влезе във връзка с него, но дори верният му съветник Кашикаши не знаеше къде се намира. Това означаваше само едно — войната между клановете на Якудза се разгаряше и Комото е бил принуден да напусне Токио. Дали не е пострадал? Дали не е в някоя крайградска болница, зорко охраняван от членове на своя клан? Дали вече не е лишен от власт и няма никакво влияние над престъпния свят на Токио? На тези въпроси нямаше отговор. Обзет от дълбоко безпокойство, Джейк направи опит да се свърже със своя таен информатор в Токио. Фактът, че го нямаше у дома, при това точно по обяд, само усили безпокойството му. По това време се осъществяваше електронната им връзка. Ако не беше кризата в „Саут-ейша“, Джейк несъмнено би скочил в първия самолет за Япония.

На Ладър стрийт започна да се спуска надолу. Уличката беше изключително стръмна, задръстена от малки като хралупи магазинчета без врати и прозорци. Вътре беше сумрачно дори по пладне, помещенията бяха задръстени от кашони. Джейк хлътна в едно от тях и направи покупката си. Плати безбожна цена, но нямаше време за обичайния пазарлък. После излезе и тръгна обратно нагоре по Ладър стрийт. Действията му бяха светкавични, преследвачката не беше сигурна какво става. Толкова по-добре.

В горния край на Ладър стрийт имаше малка странична алея без име. Той свърна по нея и потъна в сянката. Измина петдесетина метра, опря гръб на стената и се ослуша. Решителният миг настъпи. Преследвачката можеше да избира — или да тръгне след него в смърдящия пасаж, или да го изчака на улицата. Но и в двата случая той беше готов да я посрещне.

Продължи да чака. Магазините в Западния квартал затваряха между пет и шест, оживлението видимо намаля. Бездомно куче подуши крачолите му, изръмжа и продължи пътя си. Някъде над главата му проплака бебе, женски глас подхвана протяжна приспивна песен на кантонско наречие. Бебето бързо спря да плаче.

В настъпилата тишина Джейк отново се замисли за Микио Комото. Дали и той не дебне някъде, дали очаква нападението на своите убийци? Дали е модерно въоръжен, или е решил да прибегне до древните оръжия на своите деди? Револвер или лък? Реките на Токио и Осака са окървавени, колко ли бойци е изгубил? Какво е положението на клана Кнсан? Войната се водеше не само за преразпределение на териториите, а и за чест. Човек никога не трябва да забравя изключително силното чувство за чест, което притежават Якудза.

Гири . Чувството за дълг. Джейк ясно го усети, особено по отношение на приятеля си. Тежестта на отговорността като Джуан беше огромна, но въпреки това не можеше да се освободи от чувството за дълг към приятеля, изпаднал в беда. Гири . Тук нямаш право на избор. Или го има, или го няма. Толкоз. Но Джейк го имаше и беше твърдо решен да помогне на приятеля си.

Междувременно слухът му беше изострен до крайност, готов да улови всеки чужд за околната среда звук. Погледна часовника си. Бяха изминали петнадесет минути, значи мадамата нямаше да влезе в пасажа. Е, добре. Това му даде доста подробна информация за характера й.