Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Очите му се насочиха към огледалцето за обратно виждане. Сребристосива „Алфа ромео Спайдър“ — нисък и хищен спортен автомобил. Човекът зад волана беше изключително опитен, това си пролича по начина, по който пропусна пред себе си един „Мерцедес“ 500 СЕЛ и някакъв микробус „Мицубиши“. Изостреното торпедо на алфата беше неизменно в полезрението му, а позицията й беше избрана така, че всеки момент да може да натисне газта и да премине в лентата за задминаване. Джейк си даваше сметка, че едва ли би я открил веднага, ако стъклото му не беше спуснато. Този факт му позволи да чуе хъркането на стартера на алфата, прозвучало почти едновременно с неговото. Джос, въздъхна той. Лоша шега за преследвача, добра за него…

Видя лицето му едва след като паркира в Западния квартал. Оказа се, че е преследван от жена. Лицето й не беше типично, не можеше да бъде причислена към нито една от двете основни националности в Хонконг — кантонската и шанхайската. Но това съвсем не я правеше по-забележима в тълпата. Дрехите й бяха модни и относително скъпи — японска блуза на райета с широки ръкави и още по-широко деколте, къси панталонки от бежова кожа и ниски велурени ботушки.

Джейк бързо откри, че умението й да следи обекта си пеш съвсем не отстъпва на това, което беше показала зад волана. Той, разбира се, не се обърна нито веднъж, но успяваше да я държи в полезрението си, благодарение на широките витрини на магазините и огледалните врати на различните заведения.

Искаше да оцени точно способностите й, едва след това щеше да направи опит да се измъкне. Така ще получи представа за силата на неизвестния противник, ще го приближи с една стъпка към самоличността на ръководителя на операцията. Освен това щеше да прецени към каква маневра за измъкване трябва да прибегне.

След петнадесет минути трябваше да е на борда на джонката на Тцун, за да се срещне с баща си. Но при създалите се обстоятелства положително щеше да се забави. Всичко е наред. Първата му работа е да заблуди преследвача относно крайната цел на движението си. Сянката обикновено се интересува не толкова от обекта, колкото от местата, които посещава той…

Пое в точно противоположна посока. Трябваше да се освободи от тази мадама, чакаше го работа. А докато и двамата са в движение, това, разбира се, не може да стане. Първата му мисъл беше да се отърве от проследяването още с ягуара, но после реши, че трябва да установи самоличността на човека по петите си. Опознай врага , така го бяха учили. Ускори крачка и се насочи към центъра.

От известно време насам ясно усещаше, че работи в условията на извънредно положение, причина за това вероятно е Блустоун. Добре знаеше, че няма никакъв смисъл да си губи времето за прикриване на следите. Прикриването на следите в най-добрия случай може да се нарече тактика на забавянето , казваше Фо Саан. Следователно то е една слаба тактика, до която трябва да се прибягва само в краен случай. Прикриването на следите не е част от бойното поле.

Но времето действаше против Джейк. Обходните маневри искат време, те са сложни, понякога дори артистични операции. Предстоящата среща с баща му беше важна, на нея най-сетне щеше да научи кой е „врагът в сянка“, както го определяше Зи-лин.

И Джейк предприе единствения възможен ход: напусна улицата.

Вземайки по три стъпала наведнъж, той се насочи към сложната мрежа от покрити мостчета, която свързваше горните нива на сградите с офиси и канцеларии на Централния квартал.

Безцеремонно си пробиваше път сред тълпата, блъскаше мъже и жени към огромните реклами. Скоро прекоси островната част на Конот роуд, свърна зад ъгъла и се шмугна зад една ярко осветена реклама. Веднага я видя — жената го следваше неотклонно, лицето й тънеше в сянката на близкия пасаж.

Бутиците са безполезни, тъй като са прекалено малки и обикновено нямат резервен изход. Но ресторантите са друга работа. Той без колебание влезе в един от тях и бързо закрачи между масите. Но жената беше прекалено близо, нямаше как да се измъкне.

Отново излезе навън. Бързата оценка на обстановката потвърди това, което вече подозираше. Въздушните пасажи са капан, трябва час по-скоро да се махне оттук. Пред очите му се появи ескалатор и той побърза да слезе на улицата. Тая кука наистина се оказа добра. И в „Алфа“-та, и пеша. Сега беше двойно по-доволен от решението си да я заблуди, тъй като си даде сметка за трудността на задачата. Което съвсем не разколеба решението му час по-скоро да се освободи от нея.