Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Благодарение на „да-хей“, Великата пустота, тя научи всичко, което й беше необходимо. Широко отворила черните си очи, тя се втренчи в лицето на своя любим — вече спокойно и отпуснато, готово да потъне в сън.

Няма да плача, заповяда си Блис. Няма да плача! Но за пръв път усети, че вътрешната дисциплина й изневерява.

Макена търсеше Пок-Голямата стрида. Мисълта, че банковата корпорация „Саут-ейша“ има финансови затруднения, не му даваше покой. Ако слухът излезеше верен, Чудесният Сун наистина ще се окаже в беда. Защото почти всичко, което беше спечелил през дългия си бандитски живот, се намираше в сейфовете на банковата корпорация. Трябва да открия истинското състояние на нещата, тръсна глава Макена. Трябва да разбера дали наистина банката е пострадала от крупна измама.

Обикаляше нощните заведения на Ванчай, не пропускаше дори и най-окаяните дупки. Потъна дълбоко в света на измамните мигащи светлини, оводнените напитки и нахалните проститутки, станали наркоманки на дванадесет, остарели на петнадесет, превърнали се в опитни крадли и измамници на двадесет…

Голямата стрида обичаше този район, Макена отдавна подозираше, че живее някъде тук. Китайците бяха единодушни, че Пок е човекът, който знае всичко за всеки в Кралската колония, а самият Макена ставаше нервен само при споменаване на името му. Причината за това се криеше във факта, че не можеше да определи що за човек е Голямата стрида. Не отговаряше на нито един от стереотипите, с които беше свикнал да борави полицаят, и това автоматически го превръщаше в заплаха. Обикновено Макена вземаше мерки срещу всички, които носеха заплаха, но с Пок беше различно. Той му беше нужен и затова го беше оставил на спокойствие.

Откри го в „Бялата чаша“ — едно изключително неподходящо име за заведение, в което човек с еднаква лекота можеше да изпие противно оводнено питие и да пипне трипер.

Голямата стрида седеше в дъното на заведението, далеч от алената пулсация на светлините над дансинга и оглушителния грохот на музиката. Тук питиетата се сервираха чисти, водата отиваше за тъпите туристи отпред.

Макена започна да се промъква сред тълпите моряци в отпуск, изцяло ангажирани в лов на проститутки и долнопробни напитки. Походката му беше вдървена и наперена, именно заради нея си беше спечелил прякора „Голямата локва пикоч“, който му лепнаха китайците.

Голямата стрида беше в компанията на жена, чиято класа беше далеч от проститутките на заведението. Макена неволно се облещи, обхванал с един поглед както скъпата й рокля, така и безупречното тяло под нея.

Голямата стрида забеляза приближаващия се полицай, докосна лакътя на жената и тя изчезна в сумрака на заведението. Лицето му остана напълно безизразно, нищо не показваше отношението му към едрия недодялан тип, който се отпусна в стола срещу него. По принцип китайците не обичат едрите хора, височината и огромната им маса винаги ги притесняват. Голямата стрида се мразеше за уплахата, която го обземаше при среща с тоя тип, но стискаше зъби и търпеше. Съдба, не можеш да я промениш…

— Разваляш ми вечерта — процеди той и отпи глътка „Курвоазие“ от чашата си.

— Нали нямаш нищо против да пийна едно?

— Моля.

— Само не ми казвай, че вечеряш в подобни заведения — изръмжа Макена.

— Тук съм по работа — отвърна Голямата страда. — А обикновено вечерям в „Стар хаус“ на Козуей Бей.

— Знам — кимна Макена и му хвърли внимателен поглед над чашата. — Трябва ми информация за банковата корпорация „Саут-ейша“.

Голямата стрида се намръщи от липсата на възпитание у този чужденец. Цивилизованият човек би опразнил чашата си в компанията на домакина, би се позаинтересувал за здравето на семейството му и състоянието на бизнеса му. Дори би обсъдил промяната на времето. Но когато човек е в компанията на жаба, той трябва да очаква, че ще бъде олигавен, въздъхна в себе си Пок.

— Какво по-точно те интересува?

— Надявам се ти да ми кажеш…

Голямата стрида надникна в ужасните бледосини очи, които изглеждаха така, сякаш са видели нещо страшно; нещо, което не би трябвало да видят…

— А какво ще получа в замяна? — попита той.

— Предупреждение за поредната полицейска акция в твоя район, изпратено двадесет и четири часа по-рано.

— Искам тези акции изобщо да спрат.

Господи, въздъхна в себе си Макена.

— Не разполагам с толкова власт — поклати глава той. — А дори и да разполагах, подобно нещо несъмнено би пробудило любопитството на комисаря. Нещата ще стигнат чак до Лондон, оттам ще изпратят комисия да ни разследва и всичко ще иде по дяволите — твоята протекция, нашите споразумения, моята служба…