Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

… Лан рухна в ръцете му. Имаше бадемовата кожа на майка си, вече пронизана от хладната тръпка на смъртта. Очите й бяха тъмни и далечни, дългата й коса се проточваше по течението на реката.

Лан умираше в ръцете му. В същото време Ничиреншу — негов природен брат, ръководеше контраатаката от противоположния бряг на реката. Майсторът на „уей ки“. Джейк прекоси реката и се втурна подире му. Изпусна го в гъсталаците на джунглата и се върна на брега. Там откри единствено труповете на хората от своя „дантай“. Триадата беше прибрала своите убити и ранени, от тях нямаше никаква следа.

От този момент нататък бяха прекъснати всякакви контакти между Триадите и Джейк. Бандитите бяха убедени, че са били предадени от човек на Агенцията. Това донесе огромни неприятности на Джейк през последвалите месеци и години.

— Лан! — изкрещя сега той и отблъсна Блис към стената. — Лан!

— Джейк, събуди се! — умолително прошепна Блис, вдигнала ръце да се предпази от юмруците му. — Това е само сън! Хей, слушай! Вече си буден! Лан е мъртва, разбираш ли? Мъртва!

Отворил очи, Джейк започна да си дава сметка къде се намира. Но все още виждаше бреговете на река Сумчун, прекършените от минохвъргачния огън дървета, безжизненото тяло на любимата, отдавна изгубена дъщеря…

„Ба-мак“, отчаяно си помисли той. Само „ба-мак“ може да сложи ред в душата ми, да успокои нервите ми. Няма друг път за разгадаване на вражеската стратегия, за постигане на победа в отделни битки, а и в цели войни… „Ба-мак“ — да напипаш пулсацията… Първият урок, който получи от Фо Саан.

Направи опит да се концентрира.

Да напипа пулсацията…

Но не усети нищо. Това му се случваше за пръв път, откакто беше усвоил умението да потъва в „ба-мак“. Пулсацията я нямаше, силата й изчезна.

В душата му продължаваше да звучи отчаяно стенание. Лан. Лан. Лан…

Рухна на рамото на Блис, от очите му бликнаха сълзи.

— Няма нищо — прошепна тя. — Всичко ще се оправи. Галеше го по рамото, бършеше потта от челото му, приглаждаше залепналата му коса. Дланите й докоснаха гърдите му и леко се раздвижиха, мускулите му бавно започнаха да се отпускат. Голите й гърди се притиснаха в тялото му, опитвайки да му върнат топлината.

В такива мигове имаше чувството, че умира. Плътта му изстиваше, кожата му побеляваше, сърцето му пърхаше като уплашена птичка, а дишането му беше накъсано и неравно.

Блис се притискаше в него, топлият й дъх се опитваше да прогони студа от тялото му. Имаше чувството, че някой ден той ще потъне прекалено дълбоко в отчаянието на своя кошмар и вече нищо не би могло да го върне обратно. Не споделяше нищо с никого, но знаеше, че тези кризи зачестяват и стават все по-тежки. Преди време сънуваше Лан най-много веднъж в месеца, но сега кошмарите му се явяваха няколко пъти седмично и всеки беше по-тежък от предишния.

Ръката й се плъзна надолу и започна да масажира слабините му. Пръстите й се насочиха към вътрешната част на бедрата му, обхванаха гениталиите и леко започнаха да ги галят. За известно време без ефект, после топлината започна да се връща в тялото му. Членът му помръдна и започна да се надига, търсейки топлината й. Тя леко помръдна, оставяйки телата им сами да намерят пътя едно към друго. Това само усили възбудата му.

След миг проникна дълбоко в нея, от устата й излетя неволен стон. Гърдите й се притиснаха в неговите, зърната им бързо набъбнаха. Устните му се впиха в шията й.

Опитните й ръце не прекратиха работата си нито за миг, тялото й не му позволяваше да спре. Бедрата й се увиха около кръста му, цялото й тяло тръпнеше под натиска на свещения му меч. Движенията й бяха леки и деликатни, възбудата му стократно се повиши. Поела го докрай в себе си, тя даде воля на своето „ки“ и проникна в душата му. Единственото й желание беше да я прочисти напълно от лепкавата паяжина на кошмара.

Телата им се сляха напълно, Джейк вече не беше в състояние да се сдържа. Проникнал докрай, той започна да изстрелва горещото си семе в пламналата утроба на Блис. От устата му се откъсна продължителен стон, въздухът излиташе от дробовете му на дълбоки тласъци.

Блис трепереше като тръстика на вятъра, цялото й тяло поемаше тръпката на оргазма му. Миг по-късно вече не се контролираше, отворена докрай, напълно беззащитна… И за пръв път усети как навлиза в „да-хей“ — сама, по собствено желание. Обгърната от свещения мрак, тя очакваше да се сблъска с могъщото „ки“ на Джейк, но откри нещо коренно различно.