Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Еха! — по детски възкликна Неон Чоу при вида на бутилката „Дом Периньон“, донесена от келнера по напитките. — Любимото ми шампанско! — Беше се научила да пие пенливото вино в канцеларията на губернатора, където често отваряха подобни бутилки за някой официален гост. Самият Тцун го считаше за котешка пикня, но тази вечер бе нейна и той се стремеше да удовлетвори всичките й желания.

Гледаше я как се тъпче с гъши пастет и черен хайвер, а по-късно и с Бог знае откъде докарано сърнешко, задушено в сосове с главозамайващ аромат. Да прави каквото иска, усмихна се вътрешно той. Нали е щастлива?

Щастието на Неон Чоу беше нещо, на което държеше особено много. Защото то се прехвърляше върху него, помагаше му при разрешаването и на най-тежките проблеми. В момента такива проблеми имаше в изобилие и той изпитваше нужда от неизчерпаемата й енергия, стремеше се към нея с жаждата, с която крехко цвете търси топлите слънчеви лъчи…

Окончателните данни от ревизията на „Саут-ейша“ дойдоха в кабинета на Андрю Сойър, докато Тцун все още беше там. Двамата тъкмо приключваха с месечната справка за приходите от танкерния флот, който беше собственост на Вътрешния кръг и поверен за управление на Тцун. Преодоляха шока от крайните цифри и направиха опит да открият Джейк. Но времето беше напреднало и той не беше в кабинета си.

Трите клетви позвъни на дъщеря си. Хвана я на път за собствената му джонка, където трябваше да обработи тялото на Джиана с поредния сеанс по акупресура. Блис нямаше представа къде може да бъде Джейк, но знаеше, че по-късно вечерта трябва да е на джонката за среща с баща си.

В нормални случаи час-два не бяха от особено значение, но ревизията на банката разкриваше наистина страшни неща. Измамата възлизаше не на двадесет и пет, а почти на петдесет и пет милиона американски долара! Сумата беше огромна, по преценка на Тцун и Андрю Сойър „Саут-ейша“ едва ли щеше се възстанови от тежкия удар.

Тцун не можеше да проумее как всичките тези милиони са били измъкнати незабелязано от огромна и могъща организация като тяхната. Но Сойър беше наясно с механизмите. Банковата корпорация „Саут-ейша“ е в центъра на огромна мрежа международни компании, главен мозъчен център за преразпределение на капиталите им. Всеки находчив счетоводител или дилър с достатъчно опит и кураж би могъл да пренасочва средства в желана от него посока, разбира се, за строго определен период от време.

— Бедата е там, че сред нашите служители аз не виждам човек, способен на подобна операция — заключи тайпанът.

— Но „юн-хюн“ изгуби петдесет и пет милиона долара и това е факт — отбеляза Трите клетви. — В момента не разполагаме с резервен капитал за покриване на загубата, която на практика е на гърба на нашите вложители. Ако дори намек за подобно нещо тръгне из Колонията, „Саут-ейша“ ще бъде ликвидирана за броени часове!

Десертът беше шоколадова торта с маслен каймак от пралини. Стомахът на Трите клетви отчаяно молеше за пощада, но той прилежно довърши парчето си. Сега вече разчиташе единствено на лекия чай от хризантеми.

Разбира се, те биха могли да се откажат от контролния пакет на „Дакс“ и това би им осигурило достатъчно резервен капитал за покриване на загубите. Но цената беше немислимо висока. Защото „Пак Ханмин“ беше техният ключ към проекта „Кам Сан“. Въпреки че сам беше създал сложната мрежа от взаимно свързани компании, известна под името „Пак Ханмин“, Трите клетви не знаеше защо „Кам Сан“ е толкова важен за Вътрешния кръг. По-големият му брат — Ши Зи-лин, беше наредил създаването на тази корпорация и той се беше подчинил. Но защо?

Всички компании в рамките на „Пак Ханмин“ бяха печеливши и това в голяма степен се дължеше на деловите качества на Тцун. Но цялата печалба се влагаше в „Кам Сан“, посредством сложни и дълбоко засекретени банкови операции. Защо?

Доколкото беше осведомен, отговорът на тези въпроси притежаваше единствено Джианът. Трите клетви знаеше само едно — че на никаква цена не трябва да губят „Пак Ханмин“. Но означава ли това, че банковата корпорация „Саут-ейша“ трябва да фалира? И какво ще стане с „юн хюн“, ако това наистина се случи?

— Какъв ти е проблемът, „си-жи“? — попита Неон Чоу. В китайския език липсват галени обръщения като „мили“ и „скъпи“, но Неон Чоу успешно ги заменяше с други. „Си-жи“ означаваше „лъвче“…

— Моля? — стреснато я погледна той.

— Видях те да потръпваш. Студено ли ти е? Това ли е причината цяла вечер да ме слушаш с половин ухо?