Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Генерал Воркута е самият дявол, Джуан — мрачно поклати глава Тцун. — Просто да не повярва човек! Никога не бях си представял, че една жена може да притежава мозъка на Сатаната!

Вятърът се усили, въжетата над главите им тихо запяха. Светлината стана някак тежка, сякаш напоена с разтопено олово. Джейк дълго мълча. Когато най-сетне отмести поглед от далечния хоризонт, изражението на лицето му беше такова, че Тцун-Трите клетви благоразумно не каза нищо.

— Ето, виж, чичо… — тихо прошепна Джейк и посочи към почернелия хоризонт. — Твоят дъжд най-после пристига…

Йън Макена разхлаби яката на ризата си, влажна и неприятно втвърдена след краткия вечерен дъждец. Пустият плаж беше чист и подравнен, като току-що измита четка на художник. Вълните се разбиваха в брега с равномерен грохот. Макена запали фенерчето си и го размаха в различни посоки. Среднощната тишина беше пълна, наруши я само протяжният вой на далечна корабна сирена.

— Изгасете фенерчето, ако обичате.

Макена замръзна на място. Гласът несъмнено принадлежеше ни китаец и ръката му инстинктивно се плъзна към кобура. Спокойно, заповяда си полицейският капитан. Ако продължаваш така, положително ще си докараш някой инфаркт. Пръстът му покорно натисна бутона на фенерчето. Всичко потъна в мрак, единствено водата фосфоресцираше, отразяваща далечните светлини на Порт Станли.

Усети приближаването на непознатия отдясно.

— Добър вечер, господин Макена.

Обърна глава и видя едно оцъклено бяло око на метър от себе си. Лицето беше кръгло като месечина, носът — къс и чип. Типично лице на китаец от южните части на страната, обезобразено от дълбок белег на бузата, който опъваше долния клепач и придаваше оцъклен израз на лявото му око. Макена неволно потръпна.

— Аз съм Као Белоокия — представи се китаецът.

— За мен всички сте еднакви — изръмжа Макена. — Шанхайци, кантонци — все тая! Всички сте бандити!

Као Белоокия замълча, после устните му се разтегнаха в подигравателна усмивка.

— Но това не ви попречи да приемете моите пари — отбеляза той.

— Парите не миришат! — тросна се Макена. — Хич не ми пука откъде идват!

— Достатъчна ли е сумата?

Господи Исусе, нима ще се окаже, че съм открил кокошката, дето снася златни яйца? Макена с мъка потисна обзелата го възбуда и надуто отвърна:

— За момента е достатъчна. Но окончателният й размер зависи от това, което ще поискате от мен…

— О, господин Макена! Става въпрос за дреболия — Као Белоокия сключи ръце зад гърба си и се обърна към морето. Въпреки това оцъкленото око остана вторачено в лицето на Макена. Отразило едва доловимото сияние на водата, то приличаше на око на мъртвец, по което сякаш се блъскаше онази противна муха. Чук-чук… Чук-чук… Стига, изписка безмълвно Макена. Направи опит да потисне гаденето в стомаха си, но пред очите му продължаваха да се извиват ярките пламъци, насочили се към тъмното като кладенец небе на пустинята…

— Добре ли сте?

— Какво? — стреснато се извърна Макена. — Не ви чух…

— Попитах добре ли сте, господин Макена. Лицето ви изведнъж пребледня…

— Добре съм — промърмори Макена и вдигна ръка към лицето си. Беше лепкаво от пот. — Имам известни проблеми със стомаха, това е всичко…

— Трябва да се грижите за себе си, господин Макена — промърмори Као Белоокия, запали цигара и вдъхна дълбоко дима: — Сега от вас зависят много неща…

Стига. Време е за делови разговор.

— Какво искате от мен? — попита Макена.

Као Белоокия усети, че му идва до гуша от лошото възпитание на този „чуждестранен дявол“.

— Как биха реагирали началниците ви, ако научат за младежа, с когото живеете? — рязко попита той.

Лицето на Макена потъмня от притока на кръв.

— Какво, по дяволите, означава това?

Као цъкна с език.

— Чудесният Сун, ръководител на една от най-могъщите триади в града, е добре запознат с малката ви тайна, нали? Използва я от време на време, само когато иска да получи информация за предстоящите акции на полицията…

— Това са глупости!

— Така ли? — усмихна се Као Белоокия. — На колко години е вашият съквартирант, господин Макена? На осемнадесет? Не, много са… Най-много на шестнадесет или петнадесет… — от устата му се изтръгна подигравателен смях.

Знае всичко, изтръпна вътрешно Макена. Това белязано китайско копеле знае всичко! Пред очите му се спусна червена пелена, не можеше да приеме мисълта, че трябва да играе по свирката на този обезобразен мръсник! Изръмжа, ръката му се плъзна към кобура.