Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Горе, на палубата, Тцун-Трите клетви изпрати с поглед стройната фигура на Неон Чоу, която се отдалечаваше по посока на стълбата. После вдигна очи към оловното небе и се изплю през борда.

— Няма слънце, няма и дъжд! Това е най-омразното ми време. Не става за риболов, не става за нищо!

Жълтеникавите очи на Джейк бяха насочени към хоризонта. Танкери, черни и двуизмерни като картонени фигурки, бавно се приближаваха към пристанището. В трюмовете си носеха десетки хиляди тонове петрол от богатите емирства оттатък Молукския проток. Малък и тесен, но от изключително значение за бурно развиващите се икономики на далекоизточните държави.

Зи-лин го беше предупредил, че руснаците кроят планове за удар именно срещу Молукския проток, едновременно с евентуалното си нападение над Континентален Китай. Джейк изхвърли от съзнанието си Тцун и неговата Неон Чоу, в паметта му изплуваха всички подробности от разговора със Зи-лин, проведен сутринта. Старецът беше притеснен от действията на КГБ — най-големия му враг. Особено на двама от високопоставените му служители…

— През последните три години и половина руснаците непрекъснато укрепват бойната мощ на своите петдесет и осем дивизии, разположени по границата с Китай — беше започнал той. — Това ставаше с активната подкрепа на Анатолий Карпов и Юри Лантин. Днес девет от тези дивизии са изцяло бронетанкови и са разположени по най-невралгичните пунктове на северната ни граница.

— В Източен Сибир, където по традиция ние сме най-уязвими, са разположени около сто стратегически бомбардировача ТУ-22, плюс сто и петдесет подвижни ракетни установки СС-20 с ядрен боен заряд.

— Това са бомбардировачите, които на Запад наричат „Бекфайър“, нали? — попита Джейк.

Баща му само кимна с глава. Най-модерните самолети на въоръжение в съветската армия. Обсегът им надхвърля седем хиляди километра, могат да носят на борда си както атомни бомби, така и тактически ракети „въздух-земя“.

— Намираме се в плътното им обкръжение, Джейк — въздъхна Зи-лин. — Но това са само машини, а машините се нуждаят от управлението на човека. И именно тук възниква най-сериозният ни проблем. В Кремъл набира власт Олег Малюта, един от заклетите врагове на Китай, далеч по-опасен от Карпов и Лантин. Буда да ни е на помощ, ако успее да се докопа до върховната власт! Милитарист до мозъка на костите, той е автор на съветските авантюри в Пакистан и Афганистан.

— Днес ние сме изправени пред един въпрос от изключително важно значение: в коя посока ще обърне змийската си глава Малюта? Дали зловещите „Бекфайър“ няма да се вдигнат в небето по негова заповед?

Блестящочерните очи на Зи-лин бяха недокоснати от хода на времето, умни и бездънни. Коварната болест, която караше тялото му да се гърчи от болка, нямаше никакво влияние върху бистротата на ума и точността на мислите му.

— Как узна за този Малюта, татко? — попита го Джейк.

— Чрез Даниела Воркута — отвърна старецът. — Вечната и неизменна Даниела Воркута… Очите й винаги гледат към Китай, Джейк. Никога не забравяй този факт. Сред хората, които управляват СССР днес, тя най-добре оценява значението на Хонконг. Знае, че ако руснаците успеят да установят контрол над достатъчно търговски фирми в Колонията, те ще могат да лишат Китай от важен източник на приходи, ще попречат на неговата търговия със свободния свят. Достъпът на Даниела Воркута до Хонконг трябва да бъде прекратен веднъж завинаги, в противен случай Китай никога няма да се издигне до статута на световна сила.

— Малюта има враждебно отношение към нас, но истинската опасност е Даниела Воркута. Само тя може да ни разбие във финансово и икономическо отношение, от нея трябва да се пазим…

— Генерал Воркута играе „уей ки“ и е добре запозната с всички тактически варианти. Позициите й в Хонконг са солидни, главно благодарение на сър Джон Блустоун. Ние го държим под око, но не бива да подценяваме нейните качества на стратег. Защото тя е единствената в Русия, която си дава сметка за нашия огромен потенциал в Хонконг.

— Какво знае за „Кам Сан“? — попита Джейк.

— Вече на два пъти се опита да проникне в обекта — въздъхна Зи-лин. — И двата пъти успяхме да разкрием агентите й, преди да са направили големи пакости, но опитите несъмнено ще продължат…

— Но нали извънредните мерки за сигурност също създават проблеми? — попита Джейк. — Воркута не може да бъде спокойна при секретността, с която сме обградили строителството на „Кам Сан“. Тя е достатъчно умна, за да отгатне, че зад подобна секретност се крие обект с важно военно значение…